Най-актуалният филм по кината в цял свят тази седмица е „Светкавицата“, но за всички редовни зрители по киносалоните е пределно ясно защо това е така, и отговорът не е в главния герой, нито в актьора в централната роля. Дори на постера на филма Бари Алън, изигран от Езра Милър, заема по-малко пространство от един от предполагаемо поддържащите персонажи.
Това, разбира се, е Батман, и то първият Батман, който 90 процента от човечеството е видяло в игрален филм. Да, Адам Уест е играл Черния рицар в култов комедиен сериал и в пълнометражен пародиен филм през 60-те години на миналия век, но неговият Батман не е и на една четвърт толкова разпознаваем, колкото сериозната, мрачна версия на Качулатия кръстоносец от филма на Тим Бъртън от 1989 година.
А тази версия се играе единствено и неповторимо от Майкъл Кийтън. Сега вече на възраст от 71 години, актьорът отново е в митичния костюм и в „Светкавицата“ по всяка вероятност е по-добър отвсякога. Завръщането му към амплоато на Брус Уейн е превъзходен повод да си припомним някои от хитовите заглавия от кариерата му, която продължава вече пето десетилетие.
В наши дни е трудно да си представим, че някой някога е имал нещо против Кийтън да играе ролята на Батман, но новината за това, че именно той ще влезе в амплоато на прочутия супергерой, е посрещната с възмущение през 80-те години. Тогава актьорът е известен преди всичко с появите си в комедии и феновете на Батман заливат студиото Warner Bros. с протестни писма срещу неговия кастинг.
Звездата на комични ленти като „Господин Мама“, „Нощна смяна“ и „Бийтълджус“ далеч не изглежда като естествен изпълнител на ролята на тайнствен милиардер, който анонимно се бори с престъпността през нощите. Всяка от гореспоменатите комедии носи на Кийтън критическо одобрение и регистрира задоволителни приходи – „Бийтълджус“ дори е касов хит с постъпления, надхвърлящи бюджета му около пет пъти – но не го подготвят по никакъв начин за амплоа от този магнитуд.
Ала резултатът не е такъв, какъвто хората очакват. Кийтън прави ролята на Батман своя със сдържана игра и съвършено разбиране на есенцията на персонажа – на стаената му ярост, на мотивите му да се бори с престъпността в града си и на взаимоотношенията му с околните. Да, в представянето му има крещящи разлики с комиксовия оригинал, но в края на краищата един актьор може да казва и да прави на екран преди всичко това, което е написано за него в сценария.
Втората екранна поява на Кийтън в амплоато е посрещната с още по-широко критическо одобрение, но готическият визуален и разказвачески тон, който режисьорът Бъртън възприема, не резонира с голяма част от зрителите и приходите за „Батман се завръща“ са с почти 50 процента по-ниски от тези за „Батман“. Вследствие на това студиото пожелава да замени Бъртън за следващата част.
В резултат на това и Кийтън не пожелава да се върне в ролята въпреки предложения му хонорар от 15 милиона долара. Историята на поредицата оттам нататък е ясна – режисьорът Джоуел Шумахер почти я убива с последвалите две ленти и филм за Батман по кината няма между 1997 и 2005 година, когато гениалният Кристофър Нолан поема юздите и възкресява Черния рицар в по-реалистична и драматична светлина отвсякога с Крисчън Бейл в главната роля.
Но това не означава, че кариерата на Майкъл Кийтън приключва дотам. През 90-те години актьорът остава под светлината на прожекторите с появи в проекти като „Много шум за нищо“, „Последен шанс“ и „Джаки Браун“. През новия век популярността му спада и добрите роли му убягват много повече, отколкото в предходното десетилетие, но критическите оценки за работата му остават високи.
Но продължителното затишие води само до триумфално завръщане през 2014 година, когато Кийтън изиграва главната роля в „Бърдмен или неочакваната добродетел на невежеството“ под режисурата на Алехандро Гонзалес Иняриту. Мексиканският режисьор развива идеята да предложи главната роля на американския актьор в хода на писането на сценария за филма и в края на въпросния творчески процес признава, че амплоато вече е било написано като за Кийтън.
Безупречното му представяне в ролята на застаряващ, разведен актьор, който отчаяно иска да бъде възприет насериозно от критиката, му носи „Златен глобус“ за главна мъжка роля в драма и като по чудо не му донася и „Оскар“. За сметка на това лентата триумфира с наградата на американската Академия за най-добър филм във вероятно най-заслужената победа във въпросната категория за последните 14 години.
Но това маркира само началото на ренесанса на вече легендарния актьор. Още на следващата година той повтаря постижението – „Спотлайт“ на режисьора Том МакКарти с Кийтън в главната роля печели „Оскар“ за най-добър филм, а колоритната реакция на звездата със стиснати зъби и победоносно свит юмрук е обезсмъртена във видеоклипове и GIF анимации в Интернет завинаги.
На следващата година Кийтън отново е номиниран за „Златен глобус“ за главна мъжка роля за представянето си в „Основателят“, където играе Рей Крок, човекът, превърнал веригата за бързо хранене „МакДоналдс“ в световен индустриален лидер. През 2017-та пък актьорът отново се оказва под светлината на прожекторите с пълна сила с участието си като злодей в огромния хит „Спайдър-Мен: Завръщане у дома“.
Успешните му роли продължават да валят: „Дъмбо“ през 2019-та му носи още популярност и спечелени филмови приходи с неговото име, а кратката му поява в „Процесът срещу Чикаго 7“ на Арън Соркин е посрещната с възторжено одобрение от критиката. През 2022-ра пък Кийтън печели „Златен глобус“ и „Еми“ за главна мъжка роля в минисериал за представянето си в Dopesick, продукция на Hulu за проблемите на американското население с опиума.
Нямаше друг начин този забележителен творчески възход, продължаващ вече почти едно пълно десетилетие, да завърши по друг начин, освен със завръщане към ролята, която превръна Кийтън в икона на популярната култура. В „Светкавицата“ Майкъл Кийтън отново е Батман и Батман отново е Майкъл Кийтън в актьорско представяне, което е подобаваща победна обиколка за един от най-добрите екранни изпълнители на своето поколение, а може би и на всички времена.
Дисциплината, с която актьорът преследва добрите роли в кариерата си, дори с цената на това да отстъпи от светлината на прожекторите в един продължителен период в началото на хилядолетието, всъщност показва известни сходства между него и най-известния му герой. В ера, в която всеки търси евтината моментна известност, кариерата на Майкъл Кийтън, в амплоато на великия Черен рицар и встрани от него, следва да служи за пример.
Още от Георги Петров:
- За "Mалката русалка" и свръхчувствителните мъже
- Неизбежно е да се влюбиш в нея: Приянка Чопра в „Отново любов“
