Чувала бях от други жени с по повече от едно дете, че бременностите им все са били различни и не могат да се сравняват. Както и децата.
Е, тази година имах възможността да се уверя колко вярно е това.
Първата ми бременност, случила се преди почти 4 години, беше митично чудесна. Никакви проблеми с нищо, никакви болежки, подувания на крайници, проблемна кожа или каквото и да било. Напротив. Блестях и се чувствах прекрасно, най-вече невероятно спокойна. Първите месеци бяха наситени с изключителни житейски промени и предизвикателства, както и солидно количество самолетни пътувания. Смених квартирата, после държавата, прекарах една доста обтегната нощ на едно немско летище след закъснял полет, изпусната връзка с друг и без знание скоро ще успея ли да излетя изобщо в желаната от мен посока и какво ли още не.
Но аз, която по принцип се люлея редовно от емоции, се чувствах уравновесена, оптимистична и ненапрегната. Бременността продължи така до самия си край, когато забележително бързо и лесно родих дъщеря си.
После обаче ми се разказа играта… тя не се случи от “лесните” бебета, а изискваше почти постоянно носене, разхождане и трудно приспиване, а за капак кърменето изобщо не ми се получи. Стресът през първата година от живота ми като майка мога да определя като прекалено висок.
Това някак ме въздържаше и от планиране на второ. Не бях сигурна как ще се справя, ако се случи да е същото диво дете.
С времето обаче паметта заличава лошите спомени, остават добрите и един ден си казваш “какво пък, щом съм се справила с това, ще успея и с второ”.
Втората ми бременност беше съвсем различна от първата, даже мога да кажа, че се чувствах като да не съм била бременна преди това. Толкова нови усещания, болки и изненади. Най-накрая разбрах какво е то сутрешно гадене, което всъщност беше целодневно, както и бременното безсъние, крампите и схаващанията в краката, необуздания апетит, Бракстън Хикс контракциите и забележителни киселини. Отделно пък в последния триместър бебето хълцаше почти всеки ден, да не говорим, че така мърдаше, сякаш правеше салта в корема ми.
Благодарна съм обаче, че раждането мина даже още по-бързо (за малко и да се случи вкъщи) и безпроблемно, както първият път. След което пък и кърменето се случваше много добре...
...а бебе 2 определено е съвсем различно от бебе 1. Но и аз съм друг човек в сравнение с преди.
Майчинството неминуемо те променя и оформя по нов начин. И да, вярно е, че се чувстваш доста по-уверен и способен като родител и плачът на новороденото не те смайва, обърква, плаши и обезкуражава. Ти вече си наясно, че бебетата плачат и в това няма нищо особено страшно. Отделно, не търчиш към спешното при всяка кихавица или поява на сополи, както и не харчиш малко състояние за всякакви излишности, които старателно си си купувал с първото дете, а после си се чудил къде да потулиш, защото изобщо не ги ползваш.
Говорим си за...
От друга страна обаче, именно с различията между първото и второто идват и новите преживявания, за които изведнъж се оказва, че не си особено подготвен. При мен засега това е кърменето – търся всякакви съвети, задавам куп въпроси, чета в интернет и се чудя правя ли го добре или не. Убедена съм, че занапред ще имам още редица случаи, в които да съм горда от прилагането на вече усвоени родителски трикове, както и други, в които няма да имам идея какво да направя, как да реагирам.
Но това му е забавното на отглеждането на деца – чувства се като някакъв вид игра, в която няма особено ясни правила, но пък като отиваш на ново ниво, имаш нови предизвикателства и нови поразяващи моменти на щастие и задоволство.
И в крайна сметка, клишето, че човек се учи, докато е жив, е абсолютно вярно и всъщност, никак не лошо. Би било ужасно скучно, ако изведнъж нищо не е в състояние да те изненада или предизвика.
Пък ако случайно стигнете до момента, в който мислите, че вече знаете всичко, можете да пробвате с трето/четвърто дете и със сигурност ще се убедите, че се лъжете.
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- Любимите неща, които с удоволствие да си купиш за есента
- Септември, мой малък личен катарзис
- Една гневна жена и нейната чиста баня
- Това е най-безсмисленият съвет за отглеждането на деца
- Неочакваните удоволствия: да пазаруваш в супермаркета сама
