Животът с две малки деца е забавен, но и бая предизвикателен. Ако искаш домът ти да изглежда относително подреден и да не се спъваш в плюшени мечета и да настъпваш лего, се иска спартанска отдаденост.
Колкото и да ангажирам децата в подреждането (къде с нежни методики, къде с викане, когато нервите ми вече са се скъсали), пак има нужда аз да довърша и приведа в приличен вид всичко.
Не ме разбирайте погрешно, далеч не се целя къщата ми да има вид като от хубаво списание, това ще се случи, когато децата се изнесат. Не съм и маниачка на тема чистота, но пък опитът научава, че колкото и да е био, еко и домашно направена една каша, ако не я избършеш веднага от пода, ще засъхне така, че после ще се налага да я стържеш от там.
Ще си призная, че не са били малко случаите, когато съм бършела земята под детския стол от всичката изсипана там храна и съм ронила безутешни сълзи. За какво беше цялото усилие да му направиш питателно ястие на това джераме, когато после ще има повече по пода, отколкото в стомаха му?!
Това до голяма степен бяха грешките с първото дете. С второто не се впрягах толкова нито за домашно приготвена екологична храна, нито за разхищението ѝ. Това обаче не намали нуждата от ежедневно чистене и бърсане. Чак се замислих дали няма да е добра идея да осиновя средно голямо куче, което поне частично да обира падналото от масата...
Да не скачат активистите сега, това беше само опит за шега, наясно съм, че кучето не е прахосмукачка, въпреки че често не би имало против да играе ролята на такава.
В този ред на мисли мога да споделя, че децата също не са далеч от животинската природа, след като без да им мигне окото могат да натъпчат в устата си какъв ли не боклук, открит на земята. С фасовете е най-гадно, но пък се опитваш да се успокоиш с бързата мантра “поне градят имунитет” и си благодариш, че никоя от бабите не е присъствала на инцидента.
Наскоро, докато привършвах с вечерното почистване и подреждане, когато хлапетата бяха вече в леглата, се замислих, че и аз като някое митологично създание, създавам света, слагайки ред в хаоса. Разделям земята от водата (изумително е колко течности са способни да разливат децата), оформям облика на света (натъпквайки в торби и кутии разпилените играчки) и на финала - създавам отново човека, демек взимам си душ, сресвам си косата и обличам чисти дрехи, че да заприличам на живо същество.
Разликата между мен и описаното в Библията е, че аз не си почивам на седмия ден… Почивката означава двойно повече чистене след това, затова всеки сам си решава каква степен на домашна неуредица може да толерира и съответно да изчисти за единица време.
Иска ми се да кажа нещо оптимистично и надъхващо за финал, но не съм сигурна, че имам такова. Ще споделя обаче, че колкото повече растат, толкова по-податливи да дресировка стават (децата това), но пък се усещат и че имат свободна воля, която решават да упражняват в най-неподходящите момент. Та, всичко е въпрос на борба и увещаване. Или ще са молби, подкупи или заплахи, според зависи от случая и степента на изнервеност на двете страни.
Но пък чувството да се отпуснеш вечер на дивана без да натиснеш по погрешка пееща играчка, забравена под възглавниците, е велико. Подреденият дом дава усещането за подреден живот и това не е никак лошо. Дерзайте, спасението е някъде там!
