Лошият спомен се лекува с добър

15.03.2019 13:00

Разхождаме се с мой приятел и се чудим в кое заведение да седнем. Предлагам най-близкото добро, за което се сещам.

„О, не“ – казва той. „Там се разделих с бившата си приятелка и ми е неприятно дори само като минавам покрай него“.

Значи трябва да заведеш ново гадже там, за да изтриеш лошия спомен – предлагам. Идеята толкова го ужасява, че само прави онзи знак с ръката, който означава, че съм превъртяла.

Още от Авторите

Всъщност дадох му идеята, стъпила на личен опит.

Преди години и на мен ми се е случвало да избягвам места, на които съм имала неприятни преживявания. Но от друга страна, местата, където си заслужава да се отиде с интимни и не-интимни приятели не са чак толкова много. И така се случи, че приятелска компания ме покани на едно такова място, още докато болезненото усещане не беше изцерено. Бях на ръба да се откажа. Даже в нещо се спънах и леко се контузих.

До последно се самосъботирах да не стъпя повече там. Но приятелите не ме оставиха на мира. Дойдоха, взеха ме с такси и ме тропнаха на масата. На същата маса, на която преди няколко вечери ми беше пронизано сърцето.

Никога няма да забравя тази вечер. Толкова много се смяхме, а накрая дори си имах нов чаровен и забавен ухажор, че всяка болка от предишни изживявания беше изцерена. Още тогава не забравих да благодаря на ситуацията и си обещах, че ще я запомня, за да ми бъде от полза във всички случаи, в които свързвам външни фактори и места с негативни преживявания.

Разказах всичко това на моя приятел, за да го убедя, че когато някъде си имал болезнено преживяване, трябва да се върнеш и да изживееш нещо хубаво. „Добре, нека да отидем там - съгласи се той, но на твоя отговорност. Ако потъна, заради бившата, ти ще си виновна“. Вина не поемам, освен това много ми се ядеше нещо, което сервират именно там и реших, че ще рискувам с човек, който не е много готов да ми се довери.

Оказа се, че сме уцелили happy hour с 50% намаление на бира и като начало това го разведри. После срещна и приятел, с когото се разприказваха за общото си хоби и вечерта мина приятно, без да е нещо уникално. Но все пак той не потъна заради бившата, нито заради мястото, а леко и небрежно изплува, без да се натъкне на нов личен земетръс.

Докато слушах мъжете как се вълнуват от хобито си, мислено се заех с моето – да вляза в по-голяма дълбочина на концепцията си, че хубавото преживяване анулира предишното лошо. Сетих се за много случаи, в които хората се отказват от нещо само защото веднъж или многократно са се провалили. Или им се е случило нещо неприятно в процеса.

Например, правиш резервация или поръчка онлайн и нещо се прецаква. Не са те отчели, взели са ти парите, поръчал си едно, а получаваш друго и си казваш: никога повече не поръчвам онлайн. Най-добре на място, друго си е човешкия контакт. Всъщност, по-добре е да направиш точно обратното. Да изчакаш малко да ти мине яда, и когато се успокоиш, да си поръчаш нещо друго. Ако си попаднал на сърдита служителка в администрацията, отиди с усмивка отново друг ден, може и при същата, за да изличиш лошият спомен.

Ако една връзка е била неуспешна или е имало драма и ревност, неразбирателство или други проблемни неща, дай си време да се успокоиш малко и отново започни връзка като се фокусираш върху онова, което ти харесва. Дори и без да й възлагаш големи очаквания в началото, а напротив – колкото по-лежерно, като бира в happy hour, толкова по-добре.

Не се напъвай да я поведеш към по-сериозно обвързване, остави я да бъде лека и неангажираща, с респект към свободното време, което имаш за себе си. Всички знаем, че „времето за себе си“ е голям лукс във взаимоотношения, в които животът ви е станал съвместен и двамата имате прекалено много битови ангажименти един към друг. И понякога именно затова, причината за истинското привличане, което е радостно съпреживяване на сходен светоглед и начин на живот, някак се забравя.

Съзнавам, че е по-лесно да изличим лошите си чувства към местата, на които сме преживели нещо неприятно, отколкото към хората, с които сме ги преживели. Но въпреки това и в двата случая е валидно правилото, че само нашето отношение към хора, места и ситуации е от значение. Но също така е вярно, че навикът от малкото, се пренася и към голямото.

Можем да започнем да го променяме дори от такава дреболия, като блузата, с която сме си внушили, че не ни върви, защото се е случило да сме я облекли в скапан ден. Блузата е неутрална. Ние й придаваме качеството да ни носи лош късмет. Точно както създаваме талисманите си за добро – ние ги наричаме да бъдат наши пазители и помощници.

Ако вярвате в това /а почти не познавам някой, който не вярва, дори и тайничко/, вземете от закачалката тази блуза и й кажете: „с теб преживях нещо неприятно, но вярвам, че си ме предпазила от нещо друго. Сега за благодарност, ще изживеем нещо хубаво заедно“. И излезте с нея. Наблюдавайте хубавите неща, които ви се случват.

Постепенно, когато стане навик, това ще се прехвърли и върху хората. Подсъзнанието ще се научи да казва: „С теб преживях нещо неприятно, но вярвам, че то е било много ценно за мен. Сега за благодарност, ще изживеем нещо хубаво заедно“.

Може би точно това е в основата на концепцията за „кармичните връзки“. Със сигурност е по-лесно да си отворим сърцето, когато сме напълно безпаметни за лошото преживяване, но в крайна сметка, нали затова е еволюцията. Да не се налага всеки път да изпадаме в пълна амнезия, а да поемем осъзната отговорност за пълноценните изживявания на многобройните нюанси на любовта и радостта.