Колкото и да се старая, всеки ден поне едно от децата ми (често и двете) изживява поне една (в повечето случаи и повече) кризи на недоволство, които се изразяват във високогласни протести, плач, тръшкане и обвинения. Обвиненията, както можете да се досетите, са отправени изцяло към майка им (в случая аз).
Днес по-голямото от хлапетата даже кресна насреща ми, че съм “много лоша майка”. Причината беше, че изрично настоявах да си изяде закуската и да си среши косата. Мдам, много лоша майка, как си позволявам такива издевателства над децата.
Има още куп неща, които изключително фрустрират домочадието и затвърждават имиджа ми на лоша майка. Нека изброя:
Държа ги за ръката, когато пресичаме улицата
Настоявам да вървят до мен, когато сме навън и да не тичат напред или изостават назад.
Абсолютно непреклонна съм по отношение на миенето на ръце веднага след прибиране вкъщи.
Също толкова непреклонно настоявам същите ръце да се измият (със сапун при това) веднага след акане, пишкане или каквото и да е ползване на тоалетната (хората без деца сигурно ще се изненадат точно колко привлекателен обект е това място).
Къпането се случва ежедневно и явно е много гадно, защото ме прави особено лоша.
Не позволявам да се закусва, вечеря или обядва сладолед с шоколад и бонбони. Нито пък торта (понякога позволявам кекс, но тези случаи винаги ги забравят бързо).
Не позволявам надвесване през прозорци и парапети на тераси.
Твърдо съм забранила пипането на котлона и играенето с фурната.
Не позволявам да се тормози котката.
Не е разрешено да се яде котешка храна (поне не прекалено много).
И най-вече – настоявам да спят в предвидения за това часови пояс през нощта.
Колко ли по-добра и забавна майка щях да съм, ако оставях децата си да ядат каквото и когато искат, да ходят облечени с каквото те преценят, да мият ръцете само, когато те решат, че е нужно и вечер ги оставям да играят, докато не припаднат от изтощение някъде. Също и телевизорът да е включен 24/7. Може би и да си напусна работата, за да не ходят на градина (нещо, за което те протестират почти всеки ден), да ги водя където те искат и да им купувам каквото си харесат от магазина.
Сигурно ще си изкарват чудесно, до момента, в който зъбите им не изпопадат от всичкото изядено сладко и липсвата на качествена храна, очите им не се развалят от взирането в телевизора и цялостно не започнат да изпадат в истерии от изтощение и липса на витамини и здрав сън.
Истината е, че децата, дори без да го осъзнават, обичат да имат режим. Колкото и да протестират или недоволстват, те не само имат нужда от структура, по която да им тече денят, но и харесват, когато усещат грижата на родителите. Може да протестират, недоволстват, да се карат, спорят и викат, но много повече им тежи и ги наранява, ако усетят, че родителите ги игнорират. Тогава децата даже са склонни да направят нарочно беля, само за да привлекат вниманието на мама и тати.
Тествала съм да пропусна ресането на косата на дъщеря ми или миенето на зъбите, да не ѝ сложа чорапи и други подобни неща, които тя веднага регистрира, посочва ми грешката и недоволно нацупва устнички. И това за мен е най-доброто доказателство, че дори и да казва как съм била лоша майка, всъщност тя иска да бъда за нея точно тази майка, която съм и да стоя неотклонно до нея, да я подкрепям, да се грижа и да я обичам, пък дори и на моменти да го усеща като малко в повече.
А аз мога само да благодаря на съдбата, че имам такова прекрасно дете, било то и лазещо по нервите на моменти, което ме е направило майката и изобщо човекът, който съм сега.
