Може и да изглежда малко парадоксално, че избирам да посветя статия в месеца на наградите „Оскар“ на актьор, който дотук в кариерата си не е имал нито една номинация, но смятам, че въпросната личност е заслужила вниманието. Миналата седмица Люк Еванс навърши 42 години и рожденият му ден е чудесен повод да обърнем поглед към неговия професионален път дотук.
Началото на този път е обусловен изцяло от външния вид на актьора. Има ли по-красноречива оценка за физическата красота на Люк Еванс от това, че две от първите му десет роли на големия екран са съответно Аполон в „Сблъсъкът на титаните“ на Луи Летерие и Зевс във „Войната на боговете“ на Тарсем Сингх? На всичкото отгоре, въпросните два филма излизат в две поредни календарни години.
В допълнение към това, актьорът получава и ролята на красавеца Арамис в последната широко разпространена адаптация на „Тримата мускетари“, излязла дотук. В жаргона на филмовата индустрия това се нарича “typecasting” и почти всяка звезда е страдала от него в един или друг етап от своята кариера. Но трудолюбието на Люк Еванс успява да го извади от стереотипното амплоа.
За целта изпълнителят приема роли в широк спектър от проекти, в някои от които, като „Робин Худ“ на сър Ридли Скот, се съгласява да участва в силно ограничен капацитет с основната цел да се учи на снимачните площадки. Приятен филм за гледане от този начален период от кариерата на Еванс е романтичната комедия „Тамара Дрю“ на майстора на деликатния хумор Стивън Фриърс.
Но актьор с вида, таланта и най-вече професионалната етика на уелсеца не може да бъде държан далеч от висините на холивудския небосвод дълго време. Носителят на „Оскар“ Питър Джаксън му поверява през 2012 година звездната роля на стрелеца и престолонаследник в изгнание Бард в трилогията „Хобит“, с която кариерата на изпълнителя тръгва още по-стремглаво и сигурно нагоре.
Амплоато на Бард е типична роля за холивудска звезда, която изисква от излъчване на мъжество и естествена харизма, наред с емоционална уязвимост и несигурност, присъщи на смъртните хора в митологията на Джон Толкин. Еванс успява да въплъти тези качества успешно и да сътвори образ, с който публиката да се идентифицира и за чийто успех да стиска палци.
Именно Бард е основният герой в трите филма от расата на хората. Някои биха казали, че в компанията на фантастични създания като елфи, джуджета и орки е лесно да изпъкнеш, бидейки просто смъртен човек като зрителите, но е не по-малко вярно, че е и лесно да се изгубиш сред такъв колоритен фон. Люк Еванс избягва този капан и отдава дължимото на класическия героичен персонаж на Толкин.
Следващата голяма роля на актьора го поставя в образа на злодей. Оуен Шоу се превръща в един от първите антагонисти в поредицата „Бързи и яростни“, изградени на екрана така, че да изглеждат като реална заплаха за героите на Вин Дизел, Дуейн Джонсън и компания. Еванс доминира в сцените си, особено тези с Дизел, благодарение на вродената си харизма и актьорския си усет.
Персонажът му се оказва достатъчно популярен, за да се появи и в следващи части от поредицата и дори да се сдобие с екранни роднини, изиграни респективно от Джейсън Стейтъм, Ванеса Кърби и Хелън Мирън. С участията си в „Бързи и яростни“ и „Хобит“ уелският актьор доказва стойността си като световна звезда в комерсиален аспект и дава заявка за по-нататъшни предизвикателства.
През 2014 година Еванс получава възможността да стартира собствена потенциална поредица с главната роля в „Дракула: Неразказан“. За съжаление, находчивата, иновативна интерпретация на историята за произхода на легендарния вампир остава задушена от очевидно наложени студийни изисквания филмът да има излишно дълги батални сцени с компютърно генерирани визуални ефекти, за да търси възможно най-широка аудитория.
Това не спира Еванс да се представи отлично в централната роля, създавайки противоречив, трагичен образ на антигерой и да кара зрители и до днес да съжаляват, че така и не се стигна до следващ филм с него в амплоато на Дракула. След това професионално изживяване актьорът прави стъпки встрани от комерсиалното кино и търси по-артистично стойностни роли.
Макар и да не получава номинация за престижна награда, Еванс открива възможности за изява в ленти като фантастиката „Небостъргач“, трилъра „Момичето от влака“ и биографичната драма „Професор Марстън и Жените Чудо“, в която уелсецът играе главната роля на създателя на едноименния комиксов персонаж. Разширяването на артистичния му диапазон с жанрово разнообразни заглавия маркира поредната важна стъпка в кариерата му.
През 2017-та Еванс играе една от централните роли в най-печелившия филм за годината – „Красавицата и Звярът“ – в който му е поверена ролята на антагониста Гастон. Балансиращ безупречно на тънката граница между комичността и заплахата и изпълняващ блестящо песните си в мюзикъла на „Дисни“, Еванс е вероятно най-силното актьорско представяне в касовия хит.
След „Красавицата и Звярът“ уелсецът се снима в немалко проекти, макар и в нито един от тях да не е бил еднолично звездата на филма. Вместо това Еванс пуска свой музикален албум през 2019-та и през тази година планира турне именно като певец, доказвайки, че е човек с повече от един талант и мъжествеността му далеч не е единственото качество, което го държи в светлината на прожекторите.
На фона на всички тези постижения, доказани способности и огромен потенциал за по-нататъшни подвизи, личният живот на Еванс би следвало да е просто малка подробност в който и да е текст, посветен на личността му. Но в настоящето, в което политическата коректност е най-висша цел, никой не би могъл да пропусне факта, че Люк Еванс е хомосексуалист. А и не би трябвало.
Всъщност актьорът е блестящ пример именно за това, че никоя роля не е свръх силите на който и да е актьор със сексуална ориентация, различна от традиционната. Благодарение на отдадеността си към професията, Еванс е пял в мюзикъл на „Дисни“, преследвал е красивата Джема Артъртън в романтична комедия на Стивън Фриърс, сритвал е задника на Вин Дизел и дори лично е убил дракона Смог! Много малко хетеросексуални актьори могат да се похвалят с подобни екранни подвизи.
Уелсецът никога не е крил своята ориентация, но и очевидно в нито един момент не е допуснал тя да определи професионалната му пътека. Едновременно с това, макар и през последните 10 години да се е превърнал в звезда, Еванс не е позволил на медиите да следят изкъсо личния му живот. Неговата най-голяма любов очевидно е изкуството. Примерът му е достоен за възхищение и е доказателство, че светът има нужда от още хора като Люк Еванс – и от още филми със самия него.
Прочетете още от Георги Петров:
- Филмите от жени и за жени на тазгодишните награди „Оскар“
- Мъдростта на една легенда на 85: За сър Майкъл Кейн и неговата автобиография
- За обичта на един баща към покойната му дъщеря...
- Edna истинска звезда на 38: Емили Блънт, най-талантливата актриса на своето поколение
- Мария Бакалова и наградите „Златен глобус“ – повод за гордост ли е номинацията на българката?
