Любовта е отговор на всички въпроси. Тя е осъзнаването на невъзможността да съществуваме без другия. Тя е спокойствието, което ни дава, когато вътрешните тревоги не спират да бият оглушителните си камбани. Тя е вдъхновението, заради което познаваме радостта, напук на всички въпросителни, свързани с несигурното ни утре.
Никой не иска съгласието ни, за да се появим на белия свят. Казват, че първата глътка въздух е болезнена, затова плачът е най-естествения начин да приветстваме живота. Вероятно с този плач започва и краят на нашата невинност. Изправени лице в лице с греховете, започваме да се учим как да отстояваме принципи, каква позиция да заемем и да разбираме важността на начина, по който вземаме правилните решения.
Майчината ласка ни държи под крилото си, бащината обич е наш пътеводител, но с останалите хора винаги се оправяме сами. Самотата сякаш от непосредственото начало се опитва да вземе превес, непрекъснато напомня за себе си като спомен, който бихме искали да забравим. С течение на времето тя става все по-осезателна, но рядко успява да ни отнеме възторга.
Няма нищо тъжно от самотата на две души, които по една или друга причина трябва да прекарат живота си заедно.
Люлеем се насам-натам като махало на часовник, чийто стрелки препускат забързано върху кръглия циферблат на притеснението, че нещо изпускаме, че нещо ни се изплъзва като самото време. Когато любовта ни посочи с пръст, ставаме важни персонажи в стопкадър, където времето не съществува, а невинността (макар и за малко) се завръща тържествено в живота ни на зрели хора.
Всички имаме право да изпитваме и да получаваме любов. Разбираме, че това най-великото човешко чувство, което не признава граници и не може да бъде обуздано от никого. Само двама решават кое е важно за тях и кое не, важно е те да бъдат щастливи в миниатюрния свят, който обитават.
Когато сме влюбени, душите ни се реят като птици, докато оставаме здраво стъпили на земята. Най-после сме осъзнали силата на успокоението, а оглушителните камбани на тъгата замлъкват така внезапно, както стихва първият плач на новородено.
Любовта винаги е сега и никога утре. Ето защо сме щастливи, независимо от това, че утрешният ден остава несигурен. Единствено с любовта животът е съвършен и напълно завършен в свят, който няма нужда от часовници.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Перфектните (не)познати
- Целувка за вчера, прегръдка за утре
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- За сина майката е любов, която не прилича на никоя друга
- Любовта е странен случай
- След гръмкия смях на влюбени се обичаме повече
- За вечността са нужни двама
