Сигурен съм, че ако попитате няколко души какво е за тях любовта, всички те ще дадат различни отговори. Това е съвсем естествено, като се има предвид колко разнородни са нашите очаквания. Животът е пъстър и дава много възможности, а средата, в която формираме себе си като личности, е определяща за нашите намерения и действия.
Светът полудя и неговата истерия ни поставя пред изпитания, подлага на съмнение способността да развиваме социалните си умения. Пандемии за дълго време ни затвориха вкъщи и направиха така, че да станем още по-зависими от електронните си устройва. Сега животът е затворен в екрана на телефон и само с един клик достигаме до онова, което би трябвало да ни прави щастливи извън четирите стени на стаята.
Смелостта да се изправим очи в очи става все по-малка, без да си даваме сметка, че това ни обрича на самота, която след време трудно ще можем да преодолеем.
Наблюденията ми сочат, че повечето хора днес се страхуват да се оставят в ръцете на желанието. Липсва им страст, липсва им увереност да заявят чувствата си. Дните се изнизват един след друг, докато размяната на емотикони прави чатовете още по-безсмислени, а животът се чуди защо красотата му става все по-трудно забележима.
Единствено любовта е способна да ни извади от състоянието на будна кома.
Канапето в хола и телевизорът насреща са измамната сигурност в свят, който ще ни става все по-чужд. За да не допуснем това да се случи, трябва да излезем навън, да говорим помежду си, да се усмихваме. Любов без общуване лице в лице е обречена на забрава. Всеки допир кара тялото ни да настръхва, а целувката може да бъде сравнена по мощ с Големия взрив.
Когато сме заедно, имаме право да бъдем точно толкова щастливи, колкото всички влюбени двойки от черно-белите филми. По-добре е да бъдем главни действащи лица в живота, който ни е отредено да изживеем, отколкото да си останем обикновени зрители с пуканки в скута.
Голямата любов е някъде навън – там, където дърветата сега избухват в цветове, а люлякът не спира да ухае на младост. Тя обича слънцето и леките дрехи, които очертават контурите на телата ни, и обожава лекия южен вятър в косите.
Важно е да не забравяме, че ако позвъни на вратата, трябва да ѝ отворим веднага и да бъдем готови да хукнем с нея по пролетните улици на града. Без да ни пука за канапетата. Дори ако забравим да вземем телефоните си. Защото точно като по филмите, любовта никога не звъни два пъти.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Там, където винаги ще ни има
- Нищо не е идеално, но във всичко има смисъл
- Празнувай любовта, обичай живота!
- Любовта винаги е сега и никога утре
- Перфектните (не)познати
- Целувка за вчера, прегръдка за утре
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- Още една крачка към възторга
