Животът със сигурност е удивителен и заедно с това необяснимо чудат. Докато съществуваме на този свят, воюваме непрекъснато – със себе си, помежду си, с разочарованията и тъгата. В буквален и преносен смисъл по време на всичките тези войни ние сме неуморните стратези, от които зависи доколко победоносен ще бъде изходът.
Водим своите битки с упоритостта на неуморни стратези – Наполеоновци, които не се отказват лесно, не се предават току-така. В реалните сражения сме склонни да познаем смирението, но във воденето на личните си войни сме безкомпромисни и безпощадни. Искаме да получаваме, без да даваме, искаме любовта единствено за себе си, искаме да сме неотменно на гребена на вълната… Егоистични войници, които сами забъркват огромни бури в чаша вода.
Кой от нас не е мечтал да се носи спокойно в лодката на съдбата?
Говорим си за...
Малки момиченца мечтаят да станат балерини. Малки момченца виждат себе си като бъдещи летци. Междувременно посредствени филмите окуражават глупавата ни убеденост, че ни е писано да съществуваме без излишни неудобства. Затова мечтите ни умират като пеперуди – животът е твърде кратък за красотата и прекалено дълъг за лошата част от него. С времето обвиняваме всичко и всеки, защото никога не е достатъчно да бъдем просто добри.
Колкото по-лоши сме със себе си, толкова по-ожесточени стават битките ни с другите.
Казва се, че който се страхува от мечки, не влиза в гората. Но там е пълно с дървета, които чакат да бъдат прегръщани. За да оценим онова, което приемаме за даденост, трябва да осъзнаем загубата, която унищожените мечти оставят след себе си.
Надеждите са големи единствено в роман на Дикенс. Понякога вечерите изглеждат безкрайни, но то е не защото имаме конкретен повод за притеснение, а защото се поддаваме на измислени страхове, че непременно трябва да се предпазваме от някого, че нещо няма да се случи така, както сме го искали.
Воюваме със себе си безсънно, вместо да се наслаждаваме на тишината, от която често толкова много се нуждаем. След прекаления говор и нищожното съчувствие към нас самите, ставаме жертва на поражения, след които всеки следващ ден е ново начало на същия омагьосан кръговрат.
Да обичаме и да се оставим да бъдем обичани е най-простата стратегия по пътя към щастието.
Малките момиченца някой ден ще се превърнат в жени, които ще имат възможност да танцуват без повод, защото някой истински ще държи на тях, а момченцата, когато възмъжеят достатъчно, ще полетят на крилете на желанието с малката, но естествена надежда, че ще са желаните стратези в единствената война на света, в която всички са на страната на победителите. Защото за истинската любов пораженията са чужди.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Който обича, винаги намира начин
- Радвай се на чуждото щастие, за да расте твоето
- Любовта никога не звъни два пъти
- Там, където винаги ще ни има
- Нищо не е идеално, но във всичко има смисъл
- Празнувай любовта, обичай живота!
