Ралица Генчева
Толкова е просто. Със съпруга ми често си повтаряме, че се обичаме все повече. Не, ние далеч не сме най-романтичната или най-сладникавата двойка на света. По-скоро си го казваме с учудване. Защото миналите ни любови не са били от онези, които растат. Защото и за двама ни е ново да обичам все повече, а не все по-малко, колкото и време да минава.
Кога разбираш дали любовта расте? Когато се влюбваме, всеки ден ние откриваме нещо ново в човека до себе си. Как изглежда лицето му, докато спи, с какви дрехи ходи вкъщи, кои са любимите му герои, как си мие зъбите. Ако с всяко ново нещо, което откриваме в него, той започва да ни дразни, това най-вероятно не е любов.
Усещали ли сте го? Както сте щастливо влюбени, изведнъж нещо започва да ви напряга в другия. После второ нещо, трето и т.н. С две думи - любовта умира. Смалява се. А е родена да бъде голяма.
Защото любовта не е само в целувките по челото и приказките за вечност. Истинската любов съществува, за да расте. За да става все повече с всеки жест и навик, който досега е оставал незабелязан. Моята любов порасна, когато видях мъжа си като син, когато го видях като приятел, най-вече – когато го видях като баща. Влюбвам се във всяка негова следваща роля, която виждам.
С другите мъже съм се разочаровала. Видяла съм роля, в която не разпознавам човека, когото съм обикнала. Видяла съм навик, с който не бих могла да живея. Чула съм от него думи, които не мога да забравя. Няма нищо романтично в растящата любов. Тя е напълно нормална. Не е нормално обаче да бъдеш с някого, от когото обичаш само фрагменти. Любовта е всичко или нищо – ако я разкъсаш на парчета, умира.
Голямата любов е всъщност всяка малка, която е пораснала достатъчно. С голямата любов идват и големите мечти. Те растат заедно с нея.
В началото са плахи и крехки – мечтаеш да оставиш четка за зъби в тях, той да научи правилно имената на родителите ти, да пиете кафето си заедно в събота. След това мечтаеш четките ви за зъби да имат общ дом, техните да те обикнат, да намерите общи приятели. Но с времето разбираш, че любовта не се побира вече в тези мечти. Голямата любов мечтае за дом, за семейство, за „завинаги“. И само в големите мечти се чувства у дома си.
Да намерим достатъчно голям дом за любовта си. И да ѝ обещаем „завинаги“, за да може да расте безкрайно.
Прочетете още от Ралица Генчева:
- Кого си струва да обичаш - жертва или победител?
- Уроците в любовта са надценена работа
- Излъгали са ни какво е щастие
