Заглавието може и да те стресне, но е вярно. Любовта е едно безкрайно даване! На енергия, на време, на подкрепа, на отдаденост. Едно свързване с другия на всякакви нива. Сливане на енергия, на флуиди, на усещания. Ако не умееш да даваш – не обичаш. И няма как да вземеш. В любовта има няколко закона и те трябва да се спазват. Един от тях е да не се уморяваш да отдаваш от себе си, без да очакваш да ти се върне. Съвсем естествено е отдаденото да се върне към теб, но не е добре да го очакваш на всяка цена.
Очакването убива любовта. Това е все едно нонстоп да си правиш планове, те да се провалят, а ти да не предприемаш нищо. Ами направи нещо! Например спри да си правиш планове. И обичай – честно и пламенно! Тогава няма да ти пука колко си дал и дали ти се е върнало. Любовта не е кашкавал и не се мери на грамаж! Ако изобщо е любов сред цялото ГМО. О, да, ГМО има не само в храните, но и в любовта. Даже в любовта е повече!
Толкова сме свикнали всичко да е само секс, че се стресираме, ако се окаже, че не е.
От друга страна, истината е простичка – да обичаш е най-великото чувство, което човек може да изпита и изживее. Някой тук може да каже, че това са сладникави разсъждения, клишета и прочие. Аз на свой ред ще контрирам ето така – този, който омаловажава любовта, най-често не я е изпитвал. Това е тъжно. Има толкова много хора, които нямат представа какво е да трепериш над човека до себе си, да си способен на всичко за него.
Говорим си за...
Когато откриеш този човек, ти не се питаш защо той. Ти просто знаеш, че това е твоята по-добра половина. И отдаваш. Съвсем естествено, без някой да те принуждава.
Тези процеси не изискват мислене. Напротив – те изключват мисленето. Те са естествени. Като дишането, като пиенето на вода. Ако обичаш наистина, а не е само влечение и нагон, това да ти пука за другия става рефлекс, става част от самия теб. И отново се връщаме на простичката формула на всяка стабилна връзка. Дай, за да ти се даде. Вземи само ако си дал. Не ограбвай другия. Не го притискай. Не го смачквай.
Човекът, бил той мъж или жена, заслужава уважение. А когато то е взаимно – колелото се завърта в правилната посока. И докато се усетиш – вече си щастлив.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- „Жълт олеандър” – история за лудостта и всички нейни коридори
- Шамарът на Уил Смит - въпрос на достойнство
- Обичай жената в огледалото
- Човекът е крехък и чуплив като стъклена чаша
- „Петя на моята Петя“ – минало и настояще, преплетени красиво
- Тревожността – една ежедневна битка с невидим враг
- Всеки човек е човек, малко хора са личности: за Боян Петров и филма „Отново съм тук“
- Погали жена си, не я удряй!
