Познавах една жена. Красива жена. Не от този тип, дето всичко да й е пропорционално. Красотата й беше в излъчването на очите, в онова отмятане на косите, от което вее вятър, в усмивката, разказваща  за вечната женственост.

Такава беше тя, когато имаше любов. Споделена.

Същата тази жена без споделена любов беше некрасива. Тази нейна непропорционалност ставаше водеща. Като куха кула, която само посрещаше бурите, не предизвикваше вятър. Стоически живееше живота като тежест, а очите й бяха празни. Усмивката – отвор. Думите – кухи. Стойката – изправена.

За нея пиша и не само за нея пиша.

Пиша за същността на любовта и фасадността на връзката.

Тази жена и не само тази жена имат безкрайна нужда както от любов, така и от външността й. Строеше своята проекция за красива връзка за пред многото хора, които имаха нужда да виждат това. Отвътре обаче тази любов се е къртела, боляла, обвинявала, криела, притеснявала, обяснявала, плакала, блъскала и крещяла.

До финалния край, до сбогуването с всичко.

Защо ни е трудно да кажем на другите какви сме? Да приемем за себе си, а след това обясним на важните хора простичката истина за себе си? Бракът изобщо не е скривалище за лудостите ни, нито за особената ни сексуалност или чувствителност. На кого изправяме неоновия плакат с рекламата „Щастливи заедно“, ако отвътре е тежка скука, неудовлетвореност и удвоена самота. Толкова сме станали зависими от това, което мислят съседите, колегите, социумът като цяло за нашата съвършеност по документи, че и душата си усукваме до откат. Докато забравим кои сме.

Колко мечти са загробили някои бракове в името на фасадата и статута?

Любовта е. Просто Е. Отвътре я изпитваш. Блика, има я. Не е необходимост. Извор е. С който се събуждаш, клокочи в теб, искаш да я отдадеш. И всичките й проекции – социално симпатични или не,  са истината за любовта.

Никога не ми се е говорило за изневяра, защото не я разбирам. Разбирам само принадлежността в любовна връзка. Никога не ми се е говорело за брак, годеж, правила, сваляне на жартиер със зъби или как да празнуваме любовта пред другите.

Любовта гали коса, скрачва крака около кръста, целува врат до полуда и къса обясненията за добро възпитание.

Нищо и никога във вашия живот не бива да строите върху правилата и нормите на някой друг, бил той и световноизвестен писател или учен. Защото точно тези гурута са трупали опит върху собствените си драми. Понякога разкрити, друг път не.

Няма нито една формула, която да реализирате и това да стане вътрешна ваша любовна същност, ако не сте я написали сами.

Любовността е сутрешното къпане в живот и радост, който тръпне по кожата ви. Махнете огледалата, мантрите и очакванията.

Усмихнете се. Забравете думите и се разтворете в деня си.