Михаела Петрова
Популярно е схващането, че битът убива любовта. Днес ще запретна ръкави, за да преобърна с хастара надолу това разбиране, да го изтупам от прахта и да го реабилитирам. И не за да правя революции в масовите схващания, а точно обратното – за да отразя онова, което виждам и вече приемам, че така функционира.
В материалната част от Вселена, която населяваме и без друго не признаваме за творчески продукт нещо, което не можем да пипнем, да видим и чуем, да възприемем с петте си сетивата. А какво друго е доброто семейство, освен творчески продукт на двама души, които са се събрали заедно привлечени по незнайни пътища от шестото си чувство, че това е човекът, с когото могат да изградят бъдеще.
И ако любовта е онова, което прави мост с шестото ни чувство, то нейното осъществяване, заземяване, удължаване, превръщането й в семейство, което продължава рода, незбежно е свързано с овеществяването й в материя. Без дома, без битовия фактор, без беленето на картофи, без машината за кафе, без пералнята, без интериора, в който създаваме гнездо, тя не може да получи корен, който да израсне и да върже плод.
Израждането й в консуматорство е другата страна на монетата. Но на същата монета. И не отрича стойността на смисъла че една връзка съществува и се развива, когато материализира. Ако си достатъчно осъзнат, консуматорското подхлъзване е просто маркер, че някъде е нарушен баланса. Че човек се е увлякъл и ползва надстройката без базата. Което неминуемо ще доведе до крах. Маркер, че е време да си спомни откъде е тръгнал и защо.
Да си спомни за страстта, която е задвижила първия импулс и кога е дошъл момента, в който отсъствието на подпалките на любовта са превърнали материята в самоцел.
Кога вдъхновението един от друг е девалвирало в алчност за още и още придобивки. Или кога не-добре преценения риск на клишетата в статуквото и рекламите по билборди и телевизии са поставили двамата влюбени в плен и робство на бита и кредити към банките.
Но точно за това няма да говоря сега. Защото в природата на нещата, които материализираме също има баланс. И когато той бъде изгубен, разрушението е неизбежно.
Сега искам да ви върна в онзи момент, в който се е случила срещата на сърцата. И е била толкова ултимативна, че желанието да я подслоните някъде е било по детски невинно, чисто и творческо. На практика не се е различавало по нищо от игра на деца, които решават да си направят къща от кашони и клони. Този импулс е атавистичен* и по тази причина напълно естествен.
Любовта без общ дом, разбира се, съществува. Точно както съществува слънцето, което всяка сутрин ни събужда с галещите си лъчи. На практика не можем да съществуваме без нея. И не всеки иска да я задържи. Наистина, малцина са тези, които не я задържат, защото знаят, че тя във всеки момент може да се проявява през тях.
Все още са повече онези, които имат нужда от друго човешко същество, което да я отключи така че да я разпознаят именно като любов. Но дори и те, не винаги избират модела на предците си – веднага да се втурнат да създават дом за нея. През изминалите няколко десетилетия, мъжете и жените от градски тип, все по-често предпочитат личното им пространство да е място, в което да не се съобразяват с никого.
Някои го наричат отчуждение, други егоцентризъм, трети – разхайтеност или страх от обвързване, модерните клишета. А има и хора – пътешественици по дух, които са избрали начин на живот, който не предполага постоянен пристан. Всички тези хора могат да обичат. Влюбват се, разлюбват, някои се чувстват самотни понякога, но други - свободолюбивите, усещат, че всяко усядане ще ги постави в клетка. Затова избягват да създават траен дом. Напълно достатъчно им е да живеят в пространството на личния си свят, някъде под наем.
И все пак, ако им се случи да гледат коте или куче, дори и някакви цветя, това автоматично ще създаде асоциацията, че им е нужен дом. Любовта не може да съществува сама за себе си. Особено при жената. Когато обичаме нещо или някого, веднага имаме нужда да се погрижим за него. По начина, който ни отива. Мисля, че и при мъжа усещането за грижа е сходно. Но се проявява по различен начин. Затова и съществува поговорката, че „един мъж строи къща, една жена я превръща в дом”. В този първичен импулс, няма меркантилност. Той е творческа реализация, овеществяване на любовта на любовта между двама души.
Когато влезеш в общия дом на двама души, много бързо можеш да разбереш дали живеят в сговор или в разногласие. И това няма отношение към средствата, инвестирани за този дом. А по-скоро в дребните детайли, които правят мястото комфортно. Ако те двамата се обичат, всеки е помислил как да му бъде удобно на другия. И е създал кътчета, които са „нейното” и „неговото” място. Практичният по природа мъж, например ще е измислил хитроумен начин тя да стига до високите рафтове или ще се е сетил да й закрепи бурканчетата с подправките така че да ги вижда и употребява лесно. Тя ще е измислила как да му нагласи фотьойла, от който гледа телевизия, така че да му е удобно да си държи наблизо чашата и пепелника. Ей такива дреболии.
Огледайте се у дома си. И си дайте сметка какво е направил другият, за да ви е по-удобно и комфортно. И ако това не се е случвало отдавна и ви стане малко болно, не се подтискайте. Не му се карайте и не го обвинявайте, че вече не ви обича. То и вие не го обичате, а съжителствате по навик, заради удобство или от страх да не останете на улицата, щом се е стигнало до там.
Ако държите на връзката си, но някъде по пътя сте изгубили вдъхновението от любовта си, затрупани в битовизми, спрете и си спомнете хубавите моменти – онези, заради които избрахте точно този човек. И направете първата крачка. Погрижете се за него. За неговото „кътче” в дома. По някакъв начин, който ще му хареса. Знаете как. В момента, в който се появи усмивка на лицето ви, ще си спомните. Защото любовта е истинският дом на душата ни, а тя винаги знае как да се погрижи – за нас и за онзи, които е способен да я отключи в сърцето ни.
*атавизъм - Поява на белег в организъм на човек, животно или растение, който е съществувал и е бил свойствен на техните древни поколения. Проява на емоция, която е била свойствена за древните поколения.
За още интересни статии изтеглете нашето мобилно приложение ТУК >>>
