Какво му трябва на човек? Хубаво време, добра компания и място, на което се усеща като у дома. В забързаните часове сякаш се изгубваме, докато търсим отговори на въпроси, които не са от съществено значение. Тичаме насам-натам с илюзията, че колкото повече неща свършим, толкова по-пълноценни ще се почувстваме. А губим милиони безценни минути, които могат да ни направят щастливи.

Стане ли дума за любовта, всеки от нас има право да вземе думата, но никой няма право да поучава другия. За едни тя е сладко горчива, за други е кисело-сладка. Както се казва, любовта е в изобилие и колкото по-многолика е, толкова е по-вдъхновяваща.

Снимка: iStock

Важното е да обичаме. Важното е да бъдем обичани.

Пролетно време животът избухва отново и сякаш светът се усмихва за първи път. Тази усмивка трябва да бъде заразителна, да ни подтиква да опознаваме нови места и хора, защото настоящето винаги е по-вълнуващо от миналото. Това, което вече е било, няма как да променим, но следващите дни са възможност наистина да изпитаме пълната наслада на великолепната свобода.

Спрем ли сами да си налагаме ограничения, усмихваме се и ние.

Снимка: iStock

Усещането за щастие е най-осезаемо, когато има с кого да бъде споделено.

По-добре е да живеем лято за лято, отколкото ден за ден. А то идва. Бърза към нас със солени целувки, сякаш изскочили от стихотворение на Петя Дубарова. Бърза, защото няма търпение да ни завърне при морето. Там, където плажът за малко се превръща в естествен дом за думи, които ще изречем, или за мълчание, което няма да остане неразбрано от онзи, на когото държим.

Снимка: iStock

Не е истина, че любовта е сляпа. Напротив, тя винаги е с широко отворени очи, защото обожава обозримото, а ние сме неизменна част от мирозданието. Да, допускаме грешки, но няма любов, която е готова да се предаде толкова лесно. Малко са непоправимите неща. По-страшно е да се оставим на инерцията и да спрем да забелязваме колко красиви са очите на човека, с когото искаме да прекараме цялото време на света.

Младостта е състояние на духа, така че приключението не приема оправдания, чужди са му глупавите извинения.

Снимка: iStock

Бързат часовете. И те копнеят за синьото море, където невъзможното става възможно, а усмихнатите лица на хора са естествен щрих върху платно, нарисувано от толкова мечти и копнежи!

Не е нужно да се чака каквото и да било. На всеки един от нас се полага любов на вкус и забава до припадък, пък после – каквото ще да става.

Още от автора: 

• Цветя на пътя  
• Позволи да бъдеш обичан и не се тревожи за нещата, които не зависят от теб 
• В средата на пътя гледаш на живота с други очи  
• Не бройте щастливите мигове, множете ги  
• Даващият обич трябва да може и да приема любов  
• Ах, този кратък, но тъй сладък живот