Илиaна Смилянова
Любовта е въдухa, водата, слънцето, земята за всяко живо същество. А първата ни среща с любовта е винаги през майката. Връзката с майка ни е първата връзка в живота на всекиго от нас – и е основният модел, видим и невидим, осъзнат или не, върху който стъпват и който надграждат всички останали наши отношения.
Майката е вратата, през която влизаме в живота тук, на тази земя. Неслучайно наричаме и земята „майка“. И също като земята, всяка майка има „земно притегляне“, което ни дава стабилност, сигурност и ни държи свързани и с центъра, и с „кораба-майка“. До едно време. Защото същото това притегляне, ако застине, ако престане да се променя с времето, от един момент нататък се превръща в пречка за нашето порастване и отделяне, за свободните ни избори, за смелостта и доверието ни и в нас самите, и в другите, и в света.
В реалния живот, както в приказките, студената и безразлична майка е трудно и болезнено изпитание, което никой осъзнато не би си пожелал. Да отвориш сърцето си за любовта след такова изпитание не е леко и немалко хора лишават, осъзнато или не, себе си от близост – защото не искат да повторят отхвърлянето и разочарованието в най-първата си и основна житейска връзка.
Не по-малко изпитание обаче е и противоположният вариант – прегрижваща, твърде привързана и всеприсъстваща майка, която живее не собствения си живот, а този на децата си. Тогава за нея раздялата с децата е раздяла с живота и със смисъла му, оставане на „ничия земя“, в която тя губи своите ориентири, чувството си за полезност и за споделена любов.
Какво се случва често в митовете и приказките – тази завоалирана зад магични образи и герои житейска съкровищница? Майката, любяща, нежна и разбираща, си отива, „умира“. И на нейно място идва мащехата – отдалечена, хладна, затворена.
По един или друг начин, този символичен процес, преживян като вътрешна промяна (за предпочитане постепенно, по осъзнат и здрав начин), е предопределен да се случи и в реалния живот – за да има психическо и физическо отделяне и израстване и на двете страни в тези взаимоотношения. Всеразбиращата и винаги на разположение майка е призвана да отстъпи, колкото и да ѝ е трудно и болезнено, първостепенната роля в сценария на детето си, за да може то да продължи само по пътя си и да си повярва, а и там, в промяната и в недостига, да се появи любимият, любовникът, партньорът. Тогава и самата майка е свободна също да продължи по пътя си.
Ако този престол не бъде освободен от силната и всеобемаща майчина енергия, сядането на любимия/любимата на трона става трудно или дори невъзможно, а майката е застрашена да загърби отговорността, която носи пред себе си и пред душата си.
Най-лекият за детето сценарий е майката да осъзнава и да подпомага собственото си „обезвластяване“. Но дори и в този случай детето трябва да прояви усилие и да добави своите щрихи към новата семейна картина – на отделяне, на порастване и озрелостяване.
За да може любовта – и то онази, която е първа в живота ни и е пример за всички останали, не да ограничава, а да освобождава сърцата и умовете ни, не да привързва неумолимо, а да ни свързва помежду ни, не да оковава, а да окрилява и да вдъхновява. Не през чувство за дълг и по подразбиране, а през правото ни волно да избираме стъпките си всеки ден.
И по този път, заедно с нас и през нашите ежедневни избори, и светът да става все по-свободен, все по-обичен и все по-милосърден.
Още от Илиана Смилянова:
- Менопаузата - да износим и да родим не друг, а себе си
- Благословията на разбитото сърце
- Изцеляващата енергия на 2022: Година за любов и верни избори
- Как да оздравяваме всеки ден
- Изборът между любов и страх
- Ненавреме означава бреме
- Пътят към здравето минава през болестта
- С чужди - драг, вкъщи - враг
