Преди броени дни светът се раздели на две. Класическият сблъсък този път беше на тема Свети Валентин или Трифон Зарезан. Кой влюбен, кой зарязан, полемиката беше удавена в снимки, гарнирани със сърца и стотици хиляди литри вино. Икономиката отчете ръст на СПА, романтични и други дестинации, а балоните с форма на сърце вече са спихнали до класиката на скучния битовизъм.

Колко трае любовта? Един ден, три месеца, три години. Цвете ли е, което поливаш или китка, която подаряваш. Едно е сигурно, любовта започва бурно,  засипана с кратки съобщения, романтични прояви на нежност, подаръци и други бързо ликвидни жестове на всеотдайност. После вихъра на ежедневието така подрежда пъзела, че забравяш образа си на влюбен и рутината поглъща празничната емоция, за да засили вихъра си в един единствен ден в годината. Този на любовта.

Истината е, че тогава се активират всички ресторанти, магазини, хотели и други в надпреварата с ексклузивни оферти, сякаш знаейки, че чувството за вина съсипва дълго трупани спестявания.

Не е тайна, че любовта е в дребните нещица, с които всеки ден даряваме половинките си. Любовта е онази емпатия, която ни поставя в обувките на другия. Любовта е готовността да се отречеш от  всичко, за да бъдеш верен и достоен партньор. Но не това е главното.

Това са краските, които правят картината наистина пъстра. Защото любовта е цветна. Раздялата е черно бяла. А до раздяла се стига, не защото другия изневерява, лъже или просто е загубил интерес. Раздялата се случва, защото спираме да харесваме образа си, отразен в очите на другия. Влюбването има един недостатък.

То е във флуидите, които образуват брауновото движение на емоциите ни. Тогава събуждаме сетивата за онези дребни, красиви и незабравими неща, които сме правили, а после внезапно получаваме амнезия. Изчезват милите думи, мечти, комплименти, песни, свещи и искрящо вино, които споделяме и ставаме прозаични и скучни. И тогава се появява тя! Любовта! Отново! И се връщаме към най-доброто си аз. Онова, романтичното, всеотдайното, любвеобилното, съвършеното.

Докато под пръстите ми препуска този текст, пред очите ми изниква образа на нихилиста Левин*, чиято омраза към света и стремеж към смъртта мигновено се стопява в очите на любимата и желана Кити*. После, под благословията на любовта, всички му се виждат така мили и прекрасни, а всичко, което до скоро му се бе струвало омразно и далечно, след отклика на любимата, му се видя така трогателно и възвишено...

Как да не се стремиш към този образ.

Образ без недостатъци!

*Левин и Кити са главни действащи лица в романа на Лев Толстой „Ана Каренина”, в който тяхната любов, независимо, че минава през редица перипетии, се претворява в споделена емоция, от която се раждат взаимност, брак, съпричастност и наследник, под възвишената Божия благословия, която Левин по-напред в романа отрича.

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.