Често срещано оплакване спрямо филмите, които гледаме по кината в наши дни и които са почти изцяло продукти на американските студия в Холивуд, е, че са еднотипни. През последното десетилетие много от лентите са неизменно фокусирани около супергерои, които се опитват да спасят света от грандиозна заплаха, и именно заплахата е основният катализатор на действието.
Разбира се, подобни оплаквания са също толкова клиширани, колкото са и сюжетите, срещу които са насочени, а в много случаи са и напълно несъстоятелни. Последната година например завърши с два хитови филма, които са доказателство за това, че касовите американски проекти невинаги са съсредоточени около извънземни инвазии или изгубени кодове за изстрелване на ядрени глави.
Въпросните два филма са „Спайдър-Мен: Няма път към дома“ и „Матрицата: Възкресения“. Сценариите и на двата проекта въвличат зрителя емоционално почти изцяло с човешките взаимоотношения между основните персонажи и с химията между изпълняващите ги актьори. Да, налице са и по-глобални повествователни елементи, но почти в нито един момент те не са основният двигател зад действието.
„Спайдър-Мен: Няма път към дома“ хронологично излезе една седмица преди „Матрицата: Възкресения“, тъй че нека започнем от него. Сюжетът на лентата, която инжектира нов живот във филмовата индустрия с огромните си парични постъпления по цял свят, започва от момента, в който самоличността на главния герой става известна на всички.
Оттам нататък сценарият може да поеме в куп посоки: манипулативен злодей може да започне да унищожава личния живот на Питър Паркър, правителството може да се обърне срещу него и да го постави пред етични конфликти, и прочие, и прочие. Но филмът поставя акцента си другаде. Вместо да се опре на познати мотиви от жанра на трилъра с повече съспенс, лентата остава вярна на човешката същност на главния герой: той е просто идеалистично настроен тийнейджър.
Това е причината, поради която той поставя живота и щастието на отделния човек на същото ниво, на което поставя и безопасността на целия свят. Това са принципите, в които е възпитан, олицетворени в две ембематични фрази, взаимствана в сценария директно от оригиналните комикси за Спайдър-Мен: „С голямата сила идва и голяма отговорност“ и „Когато помогнеш на един човек, помагаш на целия свят“.
Тези принципи и тяхната важност в сюжета са и причината, поради която и най-циничният зрител не може да заклейми лентата като „поредната холивудска боза“ или друг подобен обиден стереотип. Завръзките в сюжета настъпват именно в резултат от действията на Питър Паркър в името на безопасността и щастието на леля му, приятелката му и най-добрия му приятел. А на такъв тип човечност почиват най-обичаните истории на планетата: приказки, приключенски романи и други.
С тези идеалистични принципи е свързана и ролята на основния антагонист Норман Осборн, изигран с фантастично майсторство от Уилям Дефо. Целта му във филма не е да превземе света или дори да остане начело на печелившата си компания, както беше случаят в „Спайдър-Мен“ на Сам Рейми от 2002 година: целта му, повече от всичко останало, е да пречупи психически главния герой – и именно това го прави най-страшният злодей измежду петимата на екрана в лентата.
Със също толкова важна роля са и близките на Питър Паркър – леля му Мей, изиграна от Мариса Томей, и най-вече приятелката му Ем Джей, в чиято роля се превъплъщава Зендая. Химията на Зендая и Том Холанд в главните роли е очарователна, а хуморът помежду им работи безотказно. Точно връзката помежду им, изобразена в хода вече на три филма, е причината заключението на сюжета да има реална, извоювана с течение на времето емоционална тежест.
Абсолютно същото може да се каже и за „Матрицата: Възкресения“, където химията между двамата главни изпълнители на екрана е дори още по-искряща. Киану Рийвс и Кари Ан-Мос винаги са били чудесна двойка на екрана, с видимо разбиране помежду си за актьорската им игра – но сега, почти 20 години след последната поява на героите им Нео и Тринити на големия екран, в тяхна полза работи и натрупаната носталгия и добра воля на зрителите.
Говорим си за...
Затова и изобщо не е учудващо, че Лана Уашовски е избрала да центрира сюжета на новия си филм именно около връзката на тези двама персонажи, а не около поредната глава от войната между хора и машини. Да, естествено, този елемент е налице в сюжета – няма как да е другояче във филм от поредицата „Матрицата“ – но не той е най-важният във възприемането на лентата.
Много хора забравят, че в оригиналния филм от 1999 година кулминацията и развръзката настъпват вследствие на решението на Нео да спаси живота на приятеля си Морфей с цената на своя собствен и последвалата любовна изповед на Тринити към самия него, която го връща към живот. В последвалите две продължения героят на Киану Рийвс окончателно се превърна в Избрания и действията му бяха продиктувани напълно от желанието му да спаси човешкия род.
Това е и част от причините за далеч по-ниските критически оценки на въпросните продължения в сравнение с възторжените отзиви към оригинала – емоционалният градус в тях пада за сметка на светоизграждане и митотворчество. В „Матрицата: Възкресения“ поредицата се връща към корените си: към способността на човек да определи сам своята реалност въз основа на своята човечност и чувства.
Благодарение на Киану Рийвс и Кари Ан-Мос, лентата им туптящо сърце, а благодарение на Лана Уашовски, сценарият е остър, находчив и безспорно логичен в рамките на света, в който се развива действието. Това прави от „Матрицата: Възкресения“ филм, който може да се препоръча невероятно лесно. Саундтракът и хореографията на бойните сцени може да не са на нивото на оригиналната трилогия, но ако те са причината да искате да идете на кино, имате предостатъчно други опции.
Ала ако търсите нещо повече от зрелище, нещо, което да ангажира сърцето и ума ви наред с очите ви, то и „Матрицата: Възкресения“, и „Спайдър-Мен: Няма път към дома“ са валидни възможности за вас. Двете заглавия, наред с немалко други силни филми от последната четвърт от 2021 година, ме накараха да обявя в последната ми статия, че киното официално се завърна. Дано това продължи и през новата година!
Прочетете още от Георги Петров:
- Винаги ще има утре и за киното – или радостта да сме живи в края на 2021 година
- Празнота, грешки и красота в „Домът на Гучи“
- Една космическа ода за любовта: Анджелина Джоли и Салма Хайек са „Вечните“
- Най-противоречивият Агент 007 и неговото наследство
- Северното сияние сред новите звезди на Холивуд: Карън Гилън
- Проблемната последна авантюра на Скарлет Йохансон в „Черната вдовица“
