Липсващият баща е избор

21.06.2024 14:40

Скоро синът ми завърши и направихме едно забавно и трогателно видео, в което събрахме пожелания за него от най-важните хора в живота му, наред с други, които са били важни в живота му назад във времето. Абе, беше готино. Когато аз записвах своето послание, отбелязах, че никога не съм бил „липсващ баща“.

Досега не се бях замислял върху това. Просто си бях вкъщи, защото интуитивно знаех, че това е по-важно. Сега все повече и все по-осъзнато се гордея с избора си, защото да си останеш вкъщи или да не си останеш е избор.

Бях си вкъщи, когато децата се връщаха, където и да бяха ходили. Не закъснявах. А, когато го правех, беше пренебрежимо рядко. Както и да е. Искам да кажа, че се сетих за това ... състояние ли да кажа, явление ли – „липсващия баща“. Настина е избор.

Познавам хора, които ми обясняват, че тяхното битие и работа е с вселенска тежест и преживяват от командировка в командировка, от закъснение в закъснение заради подготовка на презентацията за поредното Q, или в подготовка на поредната командировка. Или. Защото има и или. Та, или е от ключово значение да продадеш цялата минерална вода на света, включително и тази, която още не е добита, защото в Шуменски регион е патриотичен дълг да продадеш тази вода, особено в бутилки от 330 мл.

Сега сериозно. Не мисля, че професионалното израстване трябва да е алтернатива на децата. Сигурен съм. Не е или едното, или другото, а е и двете. Пътуванията и натоварения ни делник са част от нещата. Нормална и естествена част от нещата. Никой не може да очаква, че ще работим между девет и пет, ще печелим като работещи на три места и с парите ще можем да си гледаме децата добре. Няма връзка между двете. Този с многото пари не е задължително да си гледа детето по-добре от този с по-малкото пари.

Детето няма нужда от наличието на пари и липсата на баща, който да изкарва пари. Детето няма нужда от перфектния спестовен план, ако го няма баща му, който да го научи да кара колело, да овладява топката, ако му подадат висок пас от 60 метра. Както и да сменя гума.

Още от Авторите

Мисля, че един мъж може и двете. Това, че много работи, а когато не работи, е много уморен, защото много е работил, е много съшито обяснение.

Детето има нужда от присъствие и ние, родителите, го знаем това още преди да дойдат децата. И знаем, че е важно за тях. И вероятно за нас. За детето незабравимо прекарване би било просто да го заведеш на някой строеж и да гледа как работят машините, как копаят багерите и как товарят самосвалите с пръст. Мръсно е, шумно е, машините са големи, какво по-хубаво от това за едно тригодишно дете? Или просто да го качиш на трамвая и да обиколите града, като през това време му обясняваш колко различни са хората, които се качват и слизат от трамвая, къде отиват, от къде се връщат, защо сградите са различни, как върви трамваят и колко е важно понякога всичко да бъде в релси. Това можеш да го направиш в осем часа вечерта всеки един ден, а след една таква обиколка детето ще бъде уморено от емоции, че е било с баща си и ще спи като къпано.

Присъствието на бащата не е линейна величина. Никое присъствие не е. Присъствието си личи, а отсъствието трудно се обяснява.

Липсващият баща е избрал да бъде такъв, като пред себе си е казал – аз го правя заради детето или заради семейството, заради „тях“. Това не е така. Просто е избрал да му е по-лесно, защото работата е позната, а понякога и приятна рутина. Зона на комфорт. И всъщност самата липса не е най-големият проблем на липсващия баща. По-неприятното е, че той се опитва да прехвърли отговорността за собствената си липса върху детето или върху половинката си. „Правя го за вас. За да имате вие“ – казва той. Не, пич. Правиш го за себе си. Правиш го, защото това можеш и защото смяташ, че така трябва и че така е мъжко. Познавам хора, които биха имали абсолютно същото, дори и ако бащата си беше много по-често вкъщи.

Хороскопът за НОЕМВРИ: Всичко зависи от теб!
На фокус

Става дума за избор. Можеш да не поемаш всичко, което ти даде шефът в работата, а да поемаш повече ангажименти избирателно. Можеш да отказваш. Можеш да си направиш съответния бизнес план с отстрочка от година или две. Можеш да постигнеш, каквото си решил, за пет, вместо за три години. Цитирам съвсем конкретни цикли в бизнеса от по три или пет години, защото разликата между двете в повечето случаи не е драматична. Не става дума за десетгодишно забавяне на развитието ти, фирмата ти, бизнеса ти. Става дума за доста по-кратък и умерен период на време у дома и гнездене. Но това време е безценно. С него си „купуваш“ времето, в което не си бил наличен преди и времето, в което няма да бъдеш наличен занапред. Баланс. Нищо повече.

Това ще научи и синът ти или дъщеря ти. Че си техен, най-вече техен, но и на себе си. Иначе си ничий. Не те виждат, не те знаят, не те разбират.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Още от автора: