Лятото, което никой от нас не иска да свършва...

30.08.2019 12:13

На прага между август и септември неизбежно ме обзема една носталгия по отиващото си лято. Още няколко мига и ще настъпи есента, улиците ще пожълтеят от падащите листа и ще започне отново обратното броене – към следващия топъл сезон на безгрижие, плажове, сладолед, коктейли и каквото още си поискаме.

Лично аз съм изживявал хубави лета. Окъпани в слънце, с аромат на хляб от селска фурна, влюбвал съм се по изгрев слънце, сядал съм на камък и съм посрещал Джулай морнинг. Но ето че и тази година лятото си отива. Нищо не може да се направи. Корпоративната машина на големия град ни поглъща. Механизмите на съществуването неумолимо се задвижват. Отпуските свършват, а шефовете са недоволни, че на служителите им се почива още.

Ах, колко е добре да сме на брега на морето и да гледаме дълго как вълните се разбиват в него, без да мислим за друго, без да се тревожим за насъщния, без да ни занимават проблемите от злободневието. Няма такова удоволствие като почивката, която се полага на всеки един от нас. Остава само да си я позволим. Стига сме мислили само за сметки и разходи. По мое мнение, единственият ресурс, чието изчерпване би следвало да тревожи човека, е времето.

Пари се изкарват, но изгубеното време не може да се върне. Свободата не може да се откупи. Тя е безценна.

Всъщност, знаете ли какво си мисля? Лятото е състояние на духа. Вътрешната хармония винаги е била личен избор. Животът съвсем спокойно би могъл да стане едно безкрайно лято, което съвсем като по Христо Фотев, не иска да си отиде. Няма нужда от никаква поезия, ако има радост. Чиста, човешка радост.

Сега аз се намирам далеч от морето, но ми се ще, докато пиша този текст, да се пренеса там, да пренеса и вас там, независимо къде сте и какво правите. Може би ви хващам по средата на работния ден, може би въобще не ви е до мен в този момент, може би си имате ваши грижи и сега те ви занимават, може би сте спрели на някой светофар в тежък трафик и въздишате с досада.

Все едно какво се случва около вас, искам да ви приканя да се върнете към най-милия летен спомен. Да го визуализирате в главата си и широко да се усмихнете. Така, както аз се усмихвах, когато бях дете, всеки път щом долепях рапан до ухото си и чувах онзи особен шум.

Шумът на морето. Не е шега.

Предизвиквам ви да опитате.

Още от Росен Карамфилов: