Киносалоните у нас в момента работят при ограничен капацитет и с ограничен репертоар от нови заглавия, но един поглед е достатъчен, за да види човек, че дори пандемията от коронавирус не може да спре определени филмови звезди от това да развличат хората от големия екран. Ръсел Кроу е на един от постерите. Робърт Де Ниро е на два от тях. Но никое изображение не е по-разпознаваемо от това на Лиам Нийсън с пистолет в ръка.
От 12 години насам – тоест, от 2008-ма и излизането на „Твърде лично“ насам – Нийсън по всяка вероятност е най-активният екшън герой в световното кино. В този диапазон са излезли десетки филми, използващи солидната фигура на високия 193 сантиметра актьор, респектиращото му излъчване и дълбокия му глас, който може да звучи смъртно заплашително в един момент и невероятно нежно – в следващия.
Но този последен дотук етап от впечатляващата кариера на ирландския актьор не следва да засенчи големия му талант, който далеч не се ограничава до точни удари в гърлата на екранните противници, или достойната за възхищение личност, която представлява в действителност. Макар и да изглежда на не повече от 50 години, това лято Нийсън навърши 68 и историята му не е за пренебрегване.
Като тийнейджър младият Лиам тренира както бокс, така и футбол, но в крайна сметка го привлича актьорската професия и той започва работа в местен театър в родната си Северна Ирландия през 1976 година. Две години по-късно се появява за първи път и в пълнометражен филм, като първата му роля – Исус Христос – е показателна както за стриктното му религиозно семейно възпитание, така за изключителното му екранно присъствие, което тепърва ще развие.
През 80-те години Нийсън се появява в поддържащ капацитет редом с множество големи имена в професията. В „Баунти“ от 1982 година актьорът е екранен партньор на Антъни Хопкинс, Мел Гибсън и Даниел Дей-Луис, а върху „Мисията“ от 1986-та работи с Робърт Де Ниро и Джереми Айрънс. В този период от живота си Нийсън живее заедно с Хелън Мирън, която му оказва сериозна помощ в намирането на холивудски агент и на подходящи роли.
През 90-те звездата на актьора изгрява истински. В „Списъка на Шиндлер“ на Стивън Спилбърг от 1993 година Нийсън играе главната роля. Превъплъщението му е изключително въздействащо и премерено и става ключово за това лентата да получи „Оскар“ за най-добър филм. Самият Нийсън е номиниран за главна мъжка роля, знаменателно събитие в кариерата на който и да е актьор.
Оттогава насам ирландецът е показал забележителна способност да се превъплъщава в ролите на истински личности. През 1995 и 1996 година Нийсън играе респективно шотландския вожд Роб Рой и ирландския революционер Майкъл Колинс в едноименните филми, посветени на историите им, и получава редица критически похвали. През 2004 година пък е номиниран за „Златен глобус“ за изпълнението си като Алфред Кинси, пионер в областта на сексологията.
Но не тези роли, макар и посрещнати с експертно одобрение и донесли уважение на Нийсън от страна на критиците и колегите му, го превръщат в суперзвезда. През 1999 година актьорът се наема с невероятно тежката задача да изиграе главната роля в първия филм от легендарната поредица „Междузвездни войни“ след завършека на оригиналната трилогия от филми през 1983-та.
„Епизод I – Невидима заплаха“ бележи огромен комерсиален успех, а представянето на Нийсън като майстора джедай Куай-Гон Джин е обект на позитивни отзиви, макар и оценките на критиците за филма като цяло да не са дотам ласкави. Ролята на Джин въвежда Нийсън в следващия етап от кариерата му, в който често играе фигурата на ментор, родител или наставник спрямо главните герои във филмите си.
Такова е амплоато му в „Бандите на Ню Йорк“ на Мартин Скорсезе от 2002 година, в „Батман в началото“ на Кристофър Нолан от 2005-та, в поредицата „Хрониките на Нарния“ и в „Небесно царство“ на сър Ридли Скот от 2005-та. Ролята на ментора позволява на Нийсън да упражнява авторитетното си екранно присъствие и да поставя моралните акценти във всеки от горепосочените филми с някои от най-добрите и проникновени реплики от съответните сценарии.
В този период Нийсън затвърждава и репутацията си на сигурен носител на финансов успех за своите филми. През 2003 година той участва и в една от най-популярните романтични комедии за всички времена, коледната класика „Наистина любов“, където дели екрана с още редица звезди от Обединеното кралство под режисурата на големия Ричард Къртис.
През 2008 година кариерата на актьора взима последния си изненадващ завой. Именно тогава излиза екшънът „Твърде лично“, филм, дълъг по-малко от 90 минути, в който Нийсън играе пенсиониран таен агент, чиято дъщеря е отвлечена в Париж от трафиканти на хора. Излишно е да казваме, че историята не свършва никак добре за злодеите. При излизането на филма актьорът е на 56 години.
На такава възраст повечето екранни изпълнители навлизат в етапа от кариерите си, от който Нийсън на свой ред излиза – етапа, в който играят бащи, наставници и ментори. Вместо това ирландецът опровергава традиционната логика и доказва, че възрастта не е нищо повече от цифра, превръщайки се в истински екшън герой, какъвто е и до днес.
Най-добрите трилъри с негово участие през последните 12 години безспорно са именно „Твърде лично“ и „Среднощно преследване“ от 2015 година. Но Нийсън е борец за справедливост и в живота си извън големия екран, което често остава незабелязано или пък неразбрано от световните медии.
Актьорът е наричал „позор“ законите, позволяващи на всички американци законно да притежават огнестрелни оръжия и довели до смъртоносни стрелби в учебни заведения в цялата страна през годините. Затова и Нийсън не е особено харесвана личност нито от Републиканската партия в Щатите, нито от лобито на компаниите, произвеждащи огнестрелни оръжия.
Други негови позиции, заслужаващи уважение, са били защитата му на правото на жените да правят аборт в Ирландия, опозицията му на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз и отрицанието му на политиките на разделение и противопоставяне, практикувани от досегашния американски президент Доналд Тръмп. Но гражданските му позиции не се ограничават до безусловен либерализъм.
Нийсън е критикувал определени аспекти на #MeToo движението, определяйки го като „лов на вещици“. През 2019 година пък влиза под светлината на прожекторите с признанието си, че когато е бил на 27 години и негова близка приятелка е била изнасилена от тъмнокож мъж, актьорът умишлено е търсил поводи за конфликти с чернокожи с надеждата да се стигне до физическа саморазправа.
Множество медии се хващат за повода да обявят сензационно, че Лиам Нийсън е расист, пренебрегвайки факта, че актьорът продължава изказването си с думите, че се чувства засрамен от собствения си разказ и че това, което е правил, е било ужасно. Тъмнокожият телевизионен водещ Тревър Ноа, наред с актрисите Упи Голдбърг и Мишел Родригес, излизат категорично в защита на Нийсън по повод разказа му.
Но при все достойния си характер и професионалните си успехи, актьорът е платил висока цена за всичко хубаво в живота си. За разлика от много други холивудски звезди, той е женен само веднъж – през 1993 година, за колежката си Наташа Ричардсън. Но бракът им не завършва с шумен развод или съдебни дела, а с трагичната кончина на актрисата през 2009 след инцидент по време на ски.
► Преди трагедията: приказната любовна история на Лиъм Нийсън и Наташа Ричърдсън
Нийсън е говорил публично за огромната си скръб и за трудностите, които изпитват със синовете му след смъртта на тяхната майка. Няма съмнение, че личната загуба дава на актьора още по-голям емоционален резерв в бъдещите му екранни появи, създава около него аура на меланхолия и зрителя респектира още повече в комбинация с традиционно непоколебимото отношение на персонажите му.
В този смисъл Лиам Нийсън очевидно е сред хората, родени да бъдат филмови звезди. Слава Богу, че дори световни пандемии не могат да ни попречат да се радваме на подвизите му на големия екран.
Прочетете още от Георги Петров:
- Мик Джагър съблазнява от големия екран в най-интересното заглавие от „София Филм Фест“
- Шерлок Холмс никога не е бил по-секси в „Енола Холмс“
- Завръщането на киното: Струват ли си новите филми посещението на салоните?
- Том Харди на 43: Честит рожден ден на един от най-чаровните и талантливи актьори в света!
- От звезда до независим артист и обратно: Робърт Патинсън и кариерата му дотук
