В наши дни почти всичко в изкуството вече е направено и киното не прави изключение. Останали са твърде малко оригинални истории за разказване и затова талантът на разказвачите все по-често се изразява чрез личния им, специфичен стил, отколкото чрез самото съдържание на разказите им.
Примерите от последните години са безброй, но „Лесна услуга“, най-актуалният игрален филм по киносалоните в страната в момента, е най-пресният, а със сигурност се числи и сред най-красноречивите. Лентата има сюжета, саундтрака и кинематографичния вид на класически трилър – но не е.
Основният фактор за това е режисьорът Пол Фийг и фактът, че той е намерил изпълнителки на главните роли, които да разберат напълно визията му за филма и да я реализират на екрана. Фийг е известен с многобройните си комедии с главни героини от нежния пол – „Шаферки“, „Шпиони“ и женската версия на „Ловци на духове“ от 2016 година са сред най-известните заглавия от филмографията му.
Талантът му за остроумна, модерна комедия оставя своя отпечатък и върху „Лесна услуга“ – под лъскавата обвивка на класически трилър, филмът е преди всичко много, много черна комедия. Сюжетът разказва за неочакваното приятелство между Емили, ослепително красива кариеристка, която неглижира майчинските си задължения, и Стефани, примерна майка, която дори има собствен видеоблог в социалните мрежи за рецепти и полезни трикове от ежедневието на родителите. В двете роли блестят Блейк Лайвли и Ана Кендрик и не смятам, че има нужда да уточнявам коя роля от коя актриса се играе. Един поглед върху снимката отдолу е повече от достатъчен.
Лайвли е известна със своята елегантност, красота и звезден брак с Райън Рейнолдс от години, но малко филми са ѝ давали възможност да засвидетелства реални актьорски способности. В ролята на Емили тя изглежда по-непринудено и естествено отвсякога, а сценарият ѝ предоставя повече качествен диалог, отколкото която и да е друга нейна роля.
Безпардонни и цинични шеги, примесени с редки проблясъци на изстрадана житейска мъдрост, са същината на персонажа на Емили, и Блейк Лайвли я илюстрира на екрана с почти шокираща готовност. Актрисата запраща по дяволите изградения си дотук стереотипен, ефирен образ на вечно добродетелна красавица, и се разкрива като повече от способна актриса, очакваща още предизвикателни роли.
На свой ред самотната и безкрайно примерна майка, Стефани, се играе от Ана Кендрик, за която тази роля също маркира нов етап от кариерата ѝ. Вече на 33 години, младоликата и енергична актриса най-после получава възможност да играе героиня на собствената си възраст, а не завършваща колежанка или, в най-добрия случай, начинаеща стажантка в голяма фирма.
Героинята ѝ Стефани представлява безпощадна сатира на хиперактивните майки от онлайн пространството, които всячески натрапват присъствието си и често досаждат на хората около себе си. Същевременно, втората половина от сюжетното действие представя съвсем друго измерение и страна от характера на Стефани, след като тя е тласната до предела на доверчивостта и добрите си намерения.
В амплоато Кендрик впряга с лекота многократно доказаните си комедийни дарби, но демонстрира пълния си контрол над тях и способността си да бъде напълно сериозна, когато сюжетният момент го изисква от нея. Динамиката ѝ с Лайвли буквално искри на екрана, всяка шега попада в целта си и всеки обрат в сюжета извиква закономерно удовлетворение и разбиране у зрителя.
Именно комичната химия между двете героини и изпълняващите ги актриси придава черните хумористични окраски на иначе стандартния трилър, който се разкрива на екрана пред аудиторията. Пол Фийг е наясно, че не е Дейвид Финчър и филмът му няма как да бъде задълбочено изследване на човешката психика като „Не казвай сбогом“. Затова и режисьорът се обръща към своите силни страни.
А чрез елементи от своя любим жанр, комедията, Фийг успява да освежи концепцията зад „Лесна услуга“ и да превърне лентата в смесица от откровено забавни моменти, деликатен мрачен хумор и съвършено сериозно напрежение. С това филмът надскача жанровите си ограничния и се превръща в задоволително интелектуално преживяване.
Единственото, с което „Лесна услуга“ може да подразни зрителите, конкретно тези от мъжки пол, е тенденциозното си представяне на водещия мъжки персонаж като доверчив, егоистичен, кръгъл глупак, способен да следва единствено най-първичните си и безмозъчни импулси. Още по-смешна става ситуацията, като се вземе предвид фактът, че героят е университетски преподавател по филология и е представен като интелигентен човек.
Ала ако мъже отидат да гледат на кино филм като „Лесна услуга“, то със сигурност ще са в компанията на половинките си и закономерно ще очакват подчертано феминистко преживяване в киносалона. Ако успеят да надмогнат раздразнението си от жалката мъжка репрезентация на екрана и да оценят другите качества на лентата, както направих аз, то ще си направят... ами, лесна услуга.
