Любовта, дори когато се случва от пръв поглед или след десет години от него, е всичко друго, но не лесно чувство, преживяване, изживяване, съвместност или несъвместимост.
Колкото човек по земята, толкоз определения за любовта и всяко от вярно, по-вярно в различните отрязъци на живота ти. И за различните ти любови. Любовта е една и всеобхватна, но за всеки си е отделна и различна от другите. Няма универсалност.
Аз не обичам по един и същи начин с която и да било от приятелките ми, дето си споделяме момичешки и женски тайни.
Нито мен ме обичат по един и същи начин с когото и да било от приятелите ми, с които си споделяме кое как и защо от момчешка и мъжка гледна точка. И печалите винаги са повече от възторзите.
Възторзите са в началото. Дори когато началото е трудно – ти си захапал джама, както се казва, а ответ – отникъде взорът не види. Очите, които искаш да паднат томително в твоите, гледат в съвсем друга посока. Обаче любовта ти дава криле и надежда. Сладката мъка на несподелеността, милиони стихове са се родили от нея и още милиарди ще се раждат тепърва.
Да не говорим за стремления и покоряване на различни висоти, та да те забележат и оценят. Не е лесно. Но това е красивата част.
Защото ако мечтаната любов се сбъдне, току-виж се оказала не тази, която си си представял. Което важи и за сбъдналата се от пръв поглед. Няма гаранции в чувствата.
Да, бе, любовта е море и мълчание под звездите, ама след това те блъсва прибоят на делника и виждаш звезди посред бял ден от крясъка на какво трябва и какво не бива. Да си поделяш легло, хляб и целувки е прекрасно, ама трябва да имаш легло и хляб първо. Ще живеем във колибка, ще си пържим прясна рибка, ама нали пък колибката да стъкмите, пък да се научи единият да лови рибката, пък другият да я пържи, да не стигаме до подробности пък кой после ще измие тигана.
Тези неща нямат значение? Може. Леле как е пазарувал един мъж, леле с какво вдъхновение съм му пържила тиквички, леле как е целувал пръстчетата ми, дето са му забъркали с най-голямата си обич кекс с едно яйце!
Олеле как ме е разстрелвал всеки ден от вратата с въпроса: „Какво има за ядене”, с намръщеното „Това вече съм го ял” и с какво презрително олимпийско спокойствие съм процеждала „Носи всеки ден пържоли, няма проблем да ти ги хвърля на скарата, ако купиш и скара, разбира се”! Първото беше сладостно увлечение, второто – нерадостно съжителство. Не беше нито лесна, нито трудна, нито любов.
Едно време, влюбена първосигнално, с телешки възторг се опиянявах от фразата „Истинската любов никога не протича гладко”. Намирах в нея несъществуващо доказателство, че съм толкова много обичана, колкото аз обичах, та затова ту се карахме, ту се сдобрявахме, ту се вкопчвахме един в друг, ту си обръщахме гръб, ту се кълняхме, че ще се обичаме вечно, ту се проклинахме, че изобщо сме се срещнали.
Голяма проклетия беше. Ама хубава като си я спомням. В интерес на истината, никога не съм се влюбвала от пръв поглед. Ставал ми е интересен някой, но то е било привличане на вниманието, отбелязване наум, че от този храст може да изскочи заек, оттам нататък – каквото сабя покаже. Влюбвала съм се в човек, когото познавам от години, но никога не съм го поглеждала с очите на жена.
Влюбвала съм се в мъж, когото съм видяла преди три дни и на четвъртия вече съм била готова да тръгна с него накрай света. Но чак на четвъртия, когато той е преобърнал този свят, заради мен. Влюбването е лесно, любовта не. Любовта е продължителен отрязък от време, понякога цял живот. А животът е лесен само в песните. А песните са най-кратката музикална форма. А да пееш една и съща песен непрекъснато, дотяга. И на теб, и на слушащия. Хеле пък ако я пееш фалшиво.
Любовта е по-скоро Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на Нибелунга”. Започваш с „Рейнско злато”, когато изгревът на новото чувство позлатява с небесна светлина света ти, минаваш през „Валкюра” и „Зигфрид” с всичките перипетии на Зигфрид и Брунхилда и съответно всичките ревности, магии, тегоби, страсти и външни намеси, та стигаш до „Залезът на боговете”, тоест до финала. На любовта или на живота си. Понякога те съвпадат. Чисто биологически. Само че Вагнер, колкото и да е гениален, е най-трудният композитор. Ето така трудна е и любовта в житейския си маратон. Далеч не всеки двама души я могат.
Лесната любов е на магистралата. Но ако това е Любов…
