Днес Майкъл Дъглас навършва 75 години! По този повод ви припомняме следния текст, посветен на актьора, с който правим равносметка на зашеметяващата му кариера (бел.ред.)
Когато си синът на сценични и екранни изпълнители от калибъра на Кърк Дъглас и Даяна Дил, е твърде вероятно самият ти да обвържеш професионалната си съдба с филмовата индустрия по един или друг начин. За съжаление, е също толкова вероятно да приемеш да живееш в сянката на прочутите ти родители и да изградиш кариера, изцяло базирана на фамилното ти име – но не и ако името ти е Майкъл.
Ако името ти е Майкъл Дъглас, то кариерата ти ще надмине откъм артистични и финансови постижения дори тази на баща ти. Младият Майкъл получава подобаващо за семейния си произход образование в областта на театъра в университета в Санта Барбара, Калифорния. Оттам нататък професионалният му път следва стремглава траектория нагоре, за да стигне до наши дни, в който Дъглас-младши е двукратен носител на „Оскар“ и е екранна легенда сам по себе си.
Той е постигнал всичко в киното. Именно заради известността на баща си като водещ актьор в Холивуд, младият Майкъл не навлиза в актьорската професия с решителни стъпки. В началото на кариерата си той комбинира роли в телевизията със задълженията на продуцент и бързо се увенчава с колосален успех.
През 1975 година Майкъл получава от баща си Кърк правата за филмова адаптация на романа „Полет над кукувиче гнездо“. По-младият Дъглас успява да осигури на продукцията услугите на режисьора Милош Форман и на актьора Джак Никълсън, който изиграва главната роля на МакМърфи. Крайният резултат е лента, придобила култов статут и спечелила „Оскар“ за най-добър филм, а тази ежегодна награда се присъжда именно на продуцентите на печелившия проект.
Дали защото достига върха в кинопродуцентството толкова бързо, или пък защото гените му най-сетне си казват думата, след успеха на „Полет над кукувиче гнездо“ Майкъл започва все по-често да участва и лично във филми. Почти десет години по-късно, през 1984-а, той изиграва главната роля на харизматичен и остроумен контрабандист в приключенския филм на Робърт Земекис „Романс за камъка“.
Катлийн Търнър и Дани ДеВито партнират на Дъглас пред камерата. Лентата утвърждава Дъглас като способен актьор в архетипната главна мъжка роля на чаровен и силен протагонист в екшън филм, без която нито една филмография на холивудска звезда не е пълна.
Филмът е достатъчно голям успех, за да провокира направата на продължение – „Бижуто на река Нил“ – само година по-късно, но това не ограничава артистичните начинания на Дъглас до стереотипни екшън роли. Напротив, само три години след това, през 1987-а, той печели втория си „Оскар“ – този път, за главна мъжка роля, за изпълнението си във филма „Уолстрийт“ на Оливър Стоун.
В лентата Дъглас изпълнява ролята на квитесенциалния алчен американски банкер от 80-те години. Персонажът се казва Гордън Геко, а фразата му „Алчността, поради липсата на по-точна дума, е хубаво нещо“ е запечатана във вечната класация на Американския филмов институт за цитати от киното, както и в колективната памет на популярната култура.
След като успешно изиграва екшън герой и корпоративен злодей, Дъглас навлиза в 90-те години на 20-ти век като завършена суперзвезда по пътя към безсмъртието. Но това далеч не означава, че актьорът забавя оборотите. Напротив, през 90-те Дъглас прави някои от най-запомнящите се превъплъщения в кариерата си в роли на главни герои, които са „слаби, морално компрометирани и жадни за забранени усещания, но без да губят етичната основа и потенциал на главен протагонист в драматичен филм“.
Дългото и сложно определение е дело на филмовия критик и историк Дейвид Томпсън и до голяма степен изчерпва характеристиките на героите на Дъглас в прочути, многократно излъчвани ленти от 90-те като „Първичен инстинкт“, „Фатално привличане“, „Разкриване“ и „Войната на розите“. В тези роли актьорът изследва всички разнообразни морални нюанси на уязвим мъжки герой в екстремни житейски обстоятелства, свързани с любов и страст, а не с експлозии и стрелби.
Тази серия от успешни роли на Дъглас окончателно доказват изключителния му актьорски диапазон, след като през 80-те той изиграва силни, доминиращи личности като Гордън Геко в „Уолстрийт“ и стереотипното суперченге Ник Конклин в екшъна „Черен дъжд“ на сър Ридли Скот. Пак тези роли позволяват на Дъглас да доразвие способностите си, като си партнира пред камерата със звезди от срещуположния пол като Шарън Стоун, Глен Клоуз и Деми Мур.
Актьорът навлиза в новото хилядолетие с главна роля в „Трафик“ на Стивън Содърбърг. Лентата получава множество номинации и печели общо четири награди „Оскар“. Именно покрай снимките на лентата Дъглас среща текущата си съпруга, Катрин Зита-Джоунс, с която живеят заедно и до днес въпреки краткотрайна раздяла през 2013 година, която не завършва с развод.
През изминалото десетилетие екранните появи на Дъглас оредяват заради раждането на децата му със Зита-Джоунс. Многобройните му постигнати успехи го карат да направи крачка назад в професионален аспект и да остави актьорската работа на съпругата си, докато самият той се ангажира по-активно с родителската си роля. Както самият Дъглас шеговито обяснява в интервю, в очите на децата им дълго време Катрин е актрисата – а татко им просто прави палачинки.
През 2010 година актьорът преживява изключителна уплаха от здравословен характер, след като му е открит рак на гърлото от четвърта, най-напреднала степен. Дъглас успешно се подлага на химиотерапия и радиационно лечение, след което нееднократно участва в благотворителни дейности в полза на канадската здравна система – актьорът категорично отдава заслугата за оцеляването си на лекар в Монреал, който открива рака в гърлото му, след като редица американски специалисти не успяват да диагностицират опасната болест.
Именно след успешното лечение Дъглас навлиза в етапа от своята кариера, в който се намира в момента и който ме накара да напиша материал с подобно заглавие.
Няма нищо по-приятно за редовния филмов зрител от това да види как екшън герой и успешен драматичен актьор, познат нему още от детството, постепенно и успешно извършва необходимата транзиция към поддържащи и второстепенни роли – тази на бащата, или пък тази на ментора, и много други вариации.
Това е изкуството на професионалното остаряване – и то често не се удава дори на много добри актьори. Ал Пачино и Робърт Де Ниро преминаха от главни роли във филми на Мартин Скорсезе и Майкъл Ман към участия във второразредни комедии с Бен Стилър и Адам Сандлър.
Харисън Форд пък се провали в почти всяка своя нова роля през този век преди да се върне към пътя на успеха с емблематичните си герои Хан Соло, Индиана Джоунс и Рик Декард. Екшън икони като Силвестър Сталоун на свой ред се превръщат в пародии на самите себе си, все по-вдървени и неадекватни, в нискобюджетни провали като „Невъзможно бягство 2: Хадес“, който в момента е по кината.
За щастие, Майкъл Дъглас е на няколко стъпки пред всички тях с ролята си в споделената филмова вселена на Marvel. В „Ант-Мен“ от 2015 година и неговото продължение „Ант-Мен и Осата“, което е по-добрата опция по киносалоните в момента, актьорът играе доктор Ханк Пим, който е баща на главната героиня и ментор на централния персонаж, на когото е кръстен и първия филм. В ролята Дъглас излъчва опит, познание и тежест, и приземява с авторитетното си присъствие хумористичния тон на семейния супергеройски филм.
През 2013 година актьорът напомня и на критиците за своите забележителни способности с главната си роля в биографичния филм на Стивън Содърбърг „Зад свещника“, посветен на легендарния хомосексуален музикант Либерачи, когото Дъглас изиграва в 180-градусов обрат спрямо традиционните си мъжествени превъплъщения от 80-те и 90-те години на миналия век.
През 2019 година Дъглас се появи в ролята на Ханк Пим и в четвъртия филм от поредицата „Отмъстителите: Краят“, който сложи край на Четвъртата фаза от поредицата. Няма съмнение, че това е поредното бляскаво попълнение към една изключителна филмография, която ще се радваме да продължава по какъвто и да е начин, стига Майкъл Дъглас да продължава да поддържа нивото, направило го истинска жива легенда на седмото изкуство.
