Ансамбъл от холивудски звезди под вещата режисура на Стивън Содърбърг във вълнуващ и забавен сюжет около голям обир – звучи познато, нали? Да, „Късметът на Логан“ вероятно носи духа на продължение на „Бандата на Оушън“ повече, отколкото феминизираното продължение на култовата поредица, което ще излезе по кината догодина. И крайният резултат за нас, зрителите, е превъзходен.
Стивън Содърбърг вероятно е един от най-продуктивните творци в Холивуд за 21-ви век – във всяка година от новото хилядолетие до 2013-а излизаха поне по 2 филма с негово участие в капацитета на режисьор, продуцент, оператор или монтажист. По-голяма важност от цифровата бройка има фактът, че за високия стандарт на качество във всички тези филми говорят номинациите за „Оскар“ и високите оценки на критици и зрители в различните уебсайтове, в които се дават такива.
Сред тях, освен касовата трилогия „Бандата на Оушън“, личат жанрово разнообразни заглавия като „Трафик“, „Ерин Брокович“, „Че“ и „Magic Mike: Професия Стриптийзьор“. Содърбърг поддържаше това нечовешко темпо именно до 2013 година, когато внезапно обяви оттеглянето си от професията.
Но надали някой бе изненадан, когато миналата година стана ясно, че точно Содърбърг е приел да режисира филм с комедиен сюжет, концентриран около обир, в който главната роля вече бе приета от Чанинг Тейтъм, с когото той работи заедно по три от последните си четири режисьорски филма. А съгласието на Содърбърг да режисира бе всичко, което бе необходимо, за да бъдат привлечени към проекта още цял куп холивудски звезди.
Сред тях са Даниел Крейг, Адам Драйвър, Кейти Холмс, Сет МакФарлан, Себастиан Стан и Хилъри Суонк, и в съвършено типичен стил режисьорът навигира безпроблемно между всички тях и техните колоритни образи. Всеки персонаж допринася по един или друг начин за комичните ситуации и носи достатъчно индивидуални характеристики, за да се запечата в съзнанието на зрителя. Смехотворното каменно лице на Драйвър и абсурдният каубойски акцент на британеца Крейг ще ви разсмиват дълго след като сте напуснали киносалона.
Режисурата на Содърбърг е безупречна. Темпото на действие е образцово, с бавно начало, осезаемо ускорение около кулминацията и постепенно забавяне в епилога, без това да е за сметка на интригата.
Саундтракът, също както в трилогията „Бандата на Оушън“, е дело на ирландеца Дейвид Холмс и носи истинска наслада с еклектична смесица от кънтри и джаз елементи, авторски мелодии и популярни песни. А що се отнася до сценария, фактът, че всички гореизброени звезди на актьорската професия са приели да изпълняват поддържащи роли в него, би трябвало да е достатъчно красноречив за всекиго.
Доколкото може да се определи главен герой в действието, това е този на Чанинг Тейтъм. Джими Логан е този, който решава, че трябва да фиксира проблемите в живота си, като обере автомобилната писта в Шарлът, Северна Каролина, след като бива безпардонно уволнен от скромната си работа като строител. Именно взаимоотношенията с брат му и сестра му, изиграни респективно от Адам Драйвър и Райли Киоу, формират драматичното ядро на филма.
Защото всяка добра комедия, независимо колко забавна е в смешните си моменти, се опира на драматично ядро. Именно затова Драйвър и Тейтъм заслужават огромни похвали за представянията си в ролите на братята Логан – когато моментът го изисква, с просто обтягане на мимиките си или снижаване на гласовете си, те променят изцяло тоналния полюс на сцената, в която участват.
Такива моменти не са много, защото не са и необходими. На Джими Логан не е необходим цял „Оскар“-ов монолог, за да обясни, че иска да извърши обира, за да подсигури живота на дъщеричката си, за да я избави от легендарния лош късмет, който идва с фамилното му име. Подобен монолог не би подхождал и на персонажа – той не е оратор, а простичък строител от щата Вирджиния.
Точно затова способността на Чанинг Тейтъм да изкаже много емоции с малко реплики е безценна в конкретния случай – тя пасва на образа му, както и на цялостно комедийния сюжет. Точно това е и голямата тайна на холивудското кино, нали?
В Америка има творци като Стивън Содърбърг, Шейн Блек (режисьор и сценарист на ‘The Nice Guys’/„Любезните пичове“) и Джеймс Манголд (режисьор и сценарист на ‘Logan’/„Логан“), които са едновременно достатъчно талантливи и непретенциозни, за да представят сериозни социални или личностни проблеми в достатъчно развлекателна и лесна за възприятие опаковка, за да накарат зрителя едновременно да мисли и да се смее, да стиска палци за героите и да ги оценява обективно като хора.
Джими Логан е уволнен строител и разведен баща на малко момиче, а брат му Клайд е барман, който е загубил едната си ръка по време на военна експедиция в Ирак. Като чуете подобно описание, психически се подготвяте за 3-часова тежка житейска драма, напоена с алкохол, много сълзи и завоалирани политически критики, нали?
Не и в ръцете на талантлив творец като Стивън Содърбърг. Не и в изпълнение на актьори като Чанинг Тейтъм и Адам Драйвър. Това, скъпи читатели, е холивудското кино и „Късметът на Логан“ илюстрира съвършено основната причина, поради която няма смисъл да изпадаме в снобска омраза към него. Идете и го гледайте.
