Чета ежедневно в интернет за това колко често хората си изневеряват. Независимо какви обети са си дали и колко пъти са се подписали в документите за гражданския си брак. Като се замисли човек – това е една хартийка. Хартийка, която уж ни прави съпрузи и съпруги. Уж ни прави едно. Но това всъщност действително ли е? Сватбеният купон минава, меденият месец и той, нежност, ласки, еуфория... Колко ли ще трае? Три месеца? Шест месеца? Девет?
Една сутрин се събуждаш и жената до теб ти е чужда. Няма я тръпката вече. Няма го дивия секс направо от вратата. Няма го желанието да ѝ правиш изненади, да я заведеш далеч от суматохата на големия град, да ѝ купиш подарък. Какво остава за вечеря на свещи?! Абсурд!
Сега пред теб стои друг проблем – как да се измъкнеш от капана, в който сам си попаднал. Вече имате деца, те се нуждаят от грижите ви като родители. Трябва да им помагаш да си решават задачите по математика и да ги изпитваш по биология. Трябва да си баща за пример, а на теб въобще не ти е до това. Ти искаш да се излегнеш на дивана в хола и да потънеш в размисли за славното минало, а защо не и да подремнеш за десетина минутки?!
Ах, какво стегнато тяло имаше тя, преди да ти роди близнаци! Ах, каква купонджийка беше и как те желаеше нон-стоп, докато бяхте млади! Ах, каква страхотна баница ти правеше за благодарност след поредната бурна нощ, а сега готви само за дечурлигата и на всичко отгоре те изяждат всичко, понеже са едни малки змейове!
Ах, ах, ах! Къде ти е бил акълът, приятелю, когато си казвал онова заветно „да“ в църквата и си променил живота си завинаги. Обърнал си го с краката нагоре. Дори и да съжаляваш – от подобно положение за съжаление рядко има повече от един изход. Раздяла.
Ето какво правиш. Тактиката ти ми е ясна. Първоначално не предприемаш нищо, траеш си, караш на автопилот година-две-три, докато с едно око заглеждаш мадамите по улиците. После отваряш и другото око. После започваш да подсвиркваш след тях и да сънуваш мокри сънища през вечер, докато жена ти се чуди защо не я поглеждаш.
После тя си намира любовник и ти я обвиняваш. Ставаш лют като червен пипер, когато ти сложат рога! Знаеш, че вината е твоя, но въпреки това беснееш. После се правиш на предаден. Ударът по мъжкото ти достойнство те е разклатил. Принцесата от мечтите ти вече е грозна жаба и ти я презираш в червата!
Искаш развод. Получаваш го. Разреваваш я. Събираш си багажа. Напускаш дома си. Изоставяш децата си. Започваш да плащаш издръжка, която е смешна сума в сравнение с почивките до Бали, които новата ти любовница изисква, за да не те зареже на мига. С нея ти е рай – макар да е временно.
И така. Докато не остарееш съвсем. Сам. Разорен. Извини ме, ако съм те сдухал. Просто се опитах да те накарам да прогледнеш. Просто се опитах да ти спася брака.
Още от Росен Карамфилов:
- А ти прави ли Кекс снощи?
- Да можеш да си купиш красотата, все едно си купуваш баничка за закуска...
- Животът си струва, трябва ни само капка надежда
