Някъде около нас. Навсякъде около нас. И двете са верни.

Дойде ми покрай текста на Ива Екимова за Тиндъра и малко позадълбах.

Исках да видя какво е положението с гаджетата. Ето какво е. Запознах се с мачмейкинга.

Това е добра услуга, която ти спестява не малка част от търсенето.

Тоест – ти си търсиш гадже, както си знаеш, но мачмейкинг фирмата ти е нещо, като скаут, който ти помага в търсенето.

Та, имам такива приятели – Айде, бе Симо, дай си шанс! Много време мина! Ела, виж, колко момичета ще ти мачнем. Имаме хиляди. Викам – Айде, сигурно ще е интересно. Попълвам въпросник. Професионален, подробен. Задавам критерии, описвам аз що за стока съм. Ииииииии... едно съвпадение. Едно!? Не е възможно, казват моите приятели. Що за критерии си задал? Ще давам накратко.

Оказа се, че не съм отбелязал, че спортувам. И моите приятели се усмихват и казат – пиши, че спортуваш. Ама, аз не спортувам! Е, нищо де. Ти си спортен, изглеждаш добре, във форма си, ходиш по планините. Пиши, че спортуваш. Ама аз не спортувам!? Ето ти го проблема. Заявявам се като нещо, което не съм още в началото на “връзката”. Да, бяла лъжа, но лъжа. И си давам сметка, че щом аз мога така лекомислено да напиша за себе си нещо, което не е истина, въпреки всички нюанси, значи всеки може. Но най-важното, лъжеш себе си. Изграждаш измамен образ за себе си, съответно изграждаш и една кула от измамно високи критерии и към другия, което не е проблем за него, защото според профилите в мачмейкинга всеки е “интелигентен”, “стъпил здраво на земята”, “с различни интереси”, “спортува”, “забавен е”, “независим”, “работещ”, докато не се срещнеш с един свит, обикновен и безличен човечец, който очаква и иска да бъде подкрепян, разбиран и обичан. Това губи време.

Сайтове за запознанства? Не, мерси. Това ми звучи, като платформа от миналия век.

Тиндър. Не става. Не знам защо, но интуицията ми казва, че там ще намеря това, което търся. Ама аз не търся полуфабрикат за бързо наяждане. Значи няма да е в Тиндър.

Бързи срещи с непознати? Партита за необръзани? Ми, звучи яко. Мисля, че са възможности, но не е за мен. Сякаш съм на пазар.

И какво остана? Всичко останало.

Гадже не се търси като кола в сайт за коли. Праскаш критериите и даваш enter. И как да сравня Дачията с Мерцедеса? Ми не мога. Искам да кажа, че ако аз търся моята Мерцедес, ще търся там, където мога да намеря точно нея. Тя няма да дойде при мен, ако не я повикам, ако не я призова и ако не съм готов за нея. А, как да съм готов за нея, ако си губя времето с други.

Няма да намериш принца, ако се занимаваш с придворните.

Разводнените критерии и илюзорният богат избор карат окото и сърцето да залинее, да стане мързеливо и да спре да оценява това, което не може да се види с очите, а само със сърцето.

Истинските хора са на истинските места около нас. На работа, в магазините, в парковете, в банките, по улиците. Те са навън. Анагалоговата връзка се прави с аналогови хора. Те не са в мрежата. Те не се крият зад монитори. Срещат се, разминават се, признават си, че не са си безразлични и ако се “засекат”, се срещат и не се разминават. Истинските хора се намират, когато имаш смелост да покажеш на някого, че не ти е безразличен. Без значение, дали си жена или мъж. И аз вярвам, че мъжът трябва да активен, пробивен и смел, ама ако ти харесаш някого, какво?! Ще го изпуснеш и няма да направиш усилието поне да разбере, че го харесваш заради убежденията си, че не жената трябва да направи първата крачка!? Бе, ти добре ли си?!

С кого искаш да живееш, с убежденията си и с убеждението, че си права за нещо или с мъж, с който да си щастлива?

Какво означава да “излезеш навън” ?

Ми, да не се побъркваш, когато си сама за това, че си сама. Да не правиш отчаяни стъпки и да забелязваш хората около себе си. Тези, които виждаш и тези, които знаеш.

Но най-важното – започни с нови неща. Тръгни на танци, тръгни на език, тръгни на фитнес, започни да ходиш по места, на които обикновено не ходиш, излизай с разнообразни хора, ходи на места, на които те канят. Просто малко разнообрази средата. И нищо повече. Това е усилие, което си струва да направиш.

Ти би ли се пуснала на някой само защото е кликнал два пъти е попаднал на теб? Ти толкова ли струваш? Два клика?

Няма влъхви, орисници и магични начини да си намериш гадже. Никой няма да го намери вместо теб и на никой не му пука за твоите нужди. Има само усилия, понякога тъга, понякога пренебрегване, понякога несподелени усилия, понякога грешка, понякога още една грешка. Понякога има една грешка, която повтаряш много пъти.

Но задължително има движение. И никой не може да направи твоето движение.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Още от Симо Колев:

• Огън, следвам те!

• Скандал? Да, благодаря!

• Туристът, който искам да бъда

• Писмо. До жена ми.

• Писмо. До синa ми.

• Писмо. До дъщеря ми.