Пак старата песен. Не останали готини мъже в България, а тези, които ставали, били или женени или гейове. Чувал съм го от жени, моята приятелка Боги написа и тезис по въпроса. В Edna.bg, много ясно.
И добре де, верно ли няма мъже е първият въпрос? Не знам. Но това го чувам често. И още по-често от жени, които нямат никаква причина да са сами. Така. Приемаме, че наистина има нещо по отношение на липсата на мъже.
Нещо като с пчелите. Около нас са, като се замислиш, ама май нещо изчезват. И това е драма. Действително драма. Но и без мъже не се живее, вероятно.
И така, къде са?
Ще ползвам моите приятелки – статистиката и демографията.
През последните 25 години населението на страната намалява с около 2 000 000 души. Сега сме около 7 милиона. Съотношението между мъже и жени е 48.6 към 51.4 в полза на жените. Макар и малко повече жените все пак са повече. Това ти прави по около 1050 жени на 1000 мъже. Не е съществено, но ето, че едни 50-тина жени, чисто статистически си остават капо. И това е само началото.
През последните 40 години, които всъщност са „нашите“ години има почти непрекъснато намаление на населението. Почти равномерно, но все пак мъжете намаляват повече.
Сега идва и въпросът с качеството на мъжете. Ах, качеството.
Със сигурност искаш човекът до теб да е възпитан, порядъчен, интелигентен, образован поне на прилично ниво. Айде, без крайности. Поне прилично. Е, през последните 25 години доста съществена част от отговарящите на този критерий мъже заминаха за чужбина. В пъти в повече от жените, заради мъжката си природа, повече смелост и заради необходимостта мъжа да направи тази крачка. Говоря от първо лице. Лично аз познавам цели класове от по-готините училища, които просто продължиха в чужбина. Повече момчета и по-малко момичета.
И ето тук се задълбочава сериозната липса на мъже. Търсени качества, липса на среда и реализация тук ти стават брутални конкуренти за един приличен тип. Ще си кажеш – Ееее, а нема нужда всички да сме завършили Сорбоната, за да сме готини! Така е. Но аз познавам и адски много обикновени механици и всякакво ниво работници, служители, учени, лекари, които са готини и читави, ама и те заминаха, защото ако си монтьор в Германия ще ти бъде по-лесно, отколкото ако си механик тук и ще взимаш два-три пъти повече пари.
На мъжа му е по-лесно да си хване шапката и да тръгне нанякъде. Дори и да има примери за обратното, общия слуай е точно такъв.
Разбира се, че останаха много пичове, ама най-вече останаха и такива, с които да си нямаш работа, ако ще и да са последните мъже на света. Това са тези, които през 80-те бяха синове на разни склададжии, бармани, генерали, бензинджии, абе номенклатурата, които имаха наистина сериозни възможности тогава.
Много от тях не се научиха на нищо и си останаха посредствените селяндури, каквито са били и бащите им, но поставени в различни условия. Те останаха, защото те не са адекватни в чужбина. Не са конвертируеми там. Тук са гъзарчета, с които си разваляш вкуса и покрай които се питаш – Добре, бе, къде отидоха истинските мъже? Там са никои.
Останаха и тези, които не мога да правят нищо и никъде. Не е задължително да им има нещо лошо. Някои осъзнато и желано, заради убедеността си, че тук са важни, полезни и оценени, но някои и заради отчайваща липса на качества, адаптивност и инициативност. И с такива си имаш работа. Просто статистически те са много и създават усещането, че си обречена и че за теб няма човек. Като ги гледаш кроманьонците, как да е ? Пък и обикновено по-простите, по-шумните и по-истеричните повече се набиват на очи.
Вярно, че има и много, които се връщат, но не достатъчно, за да запълнят една празнина, която е дълбана дълго и от различни посоки.
И така. Ето защо ги няма. Не искам да кажа, че има защо да ги няма.
Но нали знаеш, че любовта не е функция на статистиката. При тези обстоятелства просто не трябва да се затваряш в кулата на самотата с обясненията, защо точно си самотна. И защо няма мъж точно за теб.
Ама брилянтно издържани аргументи, защо няма мъж точно за теб. Има. Просто е някъде тук. Поогледай се. Казвам ти, тук и даже пита за теб. Защото и той търси.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
