Срещам случайно една журналистка, работеща за дамско издание. Аз не знам, че изданието все още съществува, а тя ме пита къде съм се изгубила. От поне 5-6 години не била чувала нищо за мен. Сигурно и повече. Много ми е приятна жената. Неведнъж сме говорили надълго и широко. Тогава, когато трябваше да разказвам коя съм, от къде идвам и защо. Не, че съм знаела със сигурност.

В крайна сметка - тя ме помни с добри чувства, и аз нея.

Описах й накратко какво правя - детски книги, албуми с детски песни, нов мой албум, проектът ми Тананикаща йога с музика за деца, практиките ми за канал за йога и красота, студиото ми за солни инхалации и йога…

Учуди се колко много неща са се случили от последната ни среща, а тя не е знае за тях. 

Оказа се, че децата й отдавна са пораснали и няма приятелки с малки деца (как да чуе за проектите ми с деца), не гледа никаква телевизия (та камо ли канал за спорт). Получава новините за писателите и новите им книги най-вече от издателства (а аз издавам детските си книги сама). Не сме приятели във Фейсбук. Новините за певците научава от личните им пр-и или музикалните им издателства (а новият ми албум също издавам сама и се продава само чрез Фейсбук и йога студиа). Не съм се развеждала, и не съм била корица на жълт вестник. Не съм се забърквала в скандали. И с две думи наистина няма откъде какво да чуе за мен.

Покани ме на интервю. А дали имаше какво да напише?

Отдавна в повечето издания и предавания поставят акцента върху личния живот, а не върху творчеството.

Когато искаш да говориш само за това какво си направил, се счита за реклама и трябва да измислиш какво ново да кажеш за себе си, за да отразят и работата ти. И май са свикнали жените (не само певици и писателки) да живеят по-интересен живот. С чести промени на семейния статус и колкото по-показни, открити и скандални - толкова по-популярни.

Ако да правиш по една песен годишно и после дванадесет месеца да говориш за нея. е доказано успешна формула – за мен е скучно занимание. И предпочитам да ме познават само хората, които са „скучни“ като мен, но с които имаме общи интереси.

Друг избор е дори да не живееш интересно, но песните ти да провокират с текстовете си, а клиповете да показват отличната ти физическа форма, перфектния грим и коафьор, и вкус на стилиста ти. Или пък книгата ти да е достойна за номинация „най-скандален роман“.

И както казва Ерика Джонг в нейно писмо към Силвия Плат във връзка с жените писателки

„…Няма как да си публична личност като жена, без да те смятат за кучка, за курва или за примадона“.

Това е било преди около 60 години. Дали нещо се е изменило оттогава?

Аз не искам да съм такава. И не ми е важно дали има какво да напишат за мен, ако няма какво да кажа, или кого да накарам да се усмихне.  

Достатъчно ми е да изненадвам себе си и близките ми, защото животът е интересен тогава, когато имаш какво да очакваш и даваш, и когато умееш да накараш и близките ти винаги да има какво да очакват!

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Още от Светла Иванова:

• Какво помнят децата?

• 2 неща, които искам да променя в себе си и още толкова, които явно не искам

• Да се виждам по-често с приятелките ми или не?

• Как се научих да живея с радост (100% проверена формула за щастие)

• Имам поща

• Трима мъже, на които искам да приличам