В зората на мобилните телефони услугата гласова поща беше особено дразнеща, защото се включваше след някое поредно позвъняване и те “набутваше” (операторите таксуваха като за разговор). Ние - гимназисти с ваучери, свидно пазени за текстови съобщения и пускане на “стрели”, особено се дразнехме на тая гласова поща, а честно казано, дори и след това - когато започнах работа и имах служебен телефон, не съм обичала тая услуга. Кой ще се хване да чака всички обяснения на автоматичния оператор, за да остави съобщение или прослуша такова? Ако се излъжеш да си провериш гласовата поща, ще чуеш най-много как отсрещната страна ти затварят, след като са чули сигнала за записване.
Сега обаче, във времената, когато почти никой не звъни по самия телефон, а използва за разговор различните приложения като месинджър, вайбър, уатсап, фейстайм и т.н., гласовите съобщения се завръщат с пълна сила и нов формат.
Говоря за опцията да запишеш и изпратиш кратко гласово съобщение. В началото ми се струваше странно, но бързо свикнах с удобството на изразяване, което дава, както и елиминараната нужда да мажеш с пръсти по дисплея, за да напишеш нещо, което пък спелчекът ти променя, ти се ядосваш, триеш, почваш пак, бъркаш пак и накрая изпращаш неразбираема глупост. Особено когато правиш нещо друго или си навън, записването на гласови съобщения отнема минимално усилия, а и колкото емотикони да ползваш, няма как да пресъздадеш същото настроение и значение на думите ти, както с гласа си.
От друга страна, това ми е прекрасен начин да чувам по-често гласа на любимите си хора, с които сме разделени от няколко държави, карантина и не знам още какво. Защото приятелките ми също бързо се ориентираха как можем да си “говорим” без реално да държим телефона на ухото си и не жалят броя на изпратените гласови съобщения.
Баща ми от своя страна, който също иска да е в крак с времето и технологиите (а и му отнема ужасно много време да напише едно изречение) също започна да експериментира с войсовете (както ги наричаме - от англ. Voice - глас). Забавното при него е, че той не говори, а диктува на телефона, съответно звучи насечено и и монотонно, но пък пак е ефикасно.
И така, за пореден път се убеждавам колко прекрасно и полезно нещо може да са новите технологии, интернет и т.н., стига разбира се, също като алкохола и захарта, да бъдат ползвани с внимание и мярка.
Та, ако още не сте пробвали да си “говорите” на телефона и после да изпращате съобщенията до познати и приятели, направете го скоро. :) А може дори и да пеете, ако ви се отдава или пък не, но имате желание да вдъхнете повече настроение и веселие в разговорите по телефона. :)
Още от Лилия Дюлгеров:
- Не, не е рано за Коледа! Особено тази година...
- Прочети това, ако 2020-та е дошла в повече и на теб!
- Токсичната позитивност или защо „горе главата” не помага
- Когато твоето дете остава последното в градината
- Тайната на щастието и важността да присъстваш в настоящето
- Когато си "силна и независима жена" на 33, но все още си шматка
