Михаела Петрова
Как мозъкът ни решава какво е красиво? Наскоро гледах една стара TED презентация на тази тема. Впечатлих се, че ученият, който говореше първо се извини, че ще се наложи да говори в категории „мъжко“ и „женско“.
Знам, че в един паралелен свят на нашия, в който няма простреляни жени от бившите си съпрузи и са географски далеч от атентатите в Европа, новата религия на „толерантността“ вече включва правото да не бъде вписван пола на новороденото, за да може да си го избере като порасне.
В Канада беше издаден първият такъв паспорт през юли 2017. За моите представи, това е точно толкова притеснително, колкото верския фанатизъм и мащабите на битовото насилие, за които си затваряме очите, докато не се случи да го видим на улицата, както се случи наскоро в един столичен квартал.
Истината е, че това извинение на презентатора ме стресна. Като играч на борсата, който дълго време не е следил движението на инвестициите си и изведнъж установява, че докато е изчаквал благоприятни позиции, акциите му са паднали повече, отколкото е допускал.
Защото съм сред тези, които са посветили 20 години от професионалния си живот в изследване на интимните взаимоотношения. И категорично бях сред първите автори в България, които лансираха идеята, че естественото ни еволюционно развитие предполага в един момент да се постигне андрогинност.
През годините дадох много от себе си, за да подчертая разликата между познатите проявления на хомосексуализъм, транссексулност и т.н. и онова, което наричам „еволюирала андрогинност“. Но тъй като виждам, че акциите на андрогинността са стигнали нива, в които за мен е абсурдно да „търгувам“ с тях като автор, ми се иска да уточня, че това, което наблюдавам, че се случва, не е онова, което си представях като развитие.
Вдъхновението, което имах от жените писатели и философи от началото и средата на ХХ век и впрочем, много успешно и щастливо го прилагах в собствения си живот до едно време, се сблъска със своя неизбежен „цайтгайст“.
Това е термин от времето на Хердер и немските романтици, който буквално означава „духа на времето“, но има по-дълбоко съдържание, формулирано така: „Никой не може да изпревари духа на времето, тъй като духът на неговото време, е също негов дух“. Или приложено към този текст: представата за еволюирали андрогинни същества е изпреварване на времето, а реалните прояви на тази концепция – да не се записва пола на бебето при раждането му, е „духът на нашето време“.
„Цайтгайст“ постепенно става термин за случаите, в които някакво знание се внедрява в обществото преди човечеството да е готово за него. Точно като концепцията за единството, която получи изкривено проявление чрез „призрака на комунизма“. Преди капитилизма да е стигнал по естествен път онези нива на социални политики, при които класовите различия не са драматични и има свобода на избора за всеки. Всичко онова, заради което обичаме да казваме, че някои северни страни като Швеция „са постигнали социализма“.
Изпреварилото духа на времето си съдържание на идеята за андрогинност е „интеграция и баланс на мъжката и женската енергия в самите нас“, а не игнориране на характеристиките на пола. То включва изключително целенасочена работа със себе си и умение да ползваме двата принципа, които съдържаме. Например, в професионалната си кариера жените да ползват мъжкия принцип, защото той е действие, активност, динамика, проявление.
Говорим си за...
А в интимните си отношения с мъж, да ползват женския принцип – пасивно, но много мощно проявление на любовта. Това са създаване на уюта в дома, усещането за доверие, невидимата грижа – да знаеш точно какво е нужно да имаш в хладилника и кухненските шкафчета, за да е нахранено семейството, всички онези детайли, които включват дори марката на праха за пране, които „жената си знае“ защо избира. Едно от най-силните проявления на женската енергия е красотата, която тя излъчва, когато е в мир със себе си и прави всички тези неща за дома и близките си с любов – защото й е приятно.
Ако не й е приятно, ако е стигнала прага на своята нетърпимост да слугува на всички около себе си, тя погрознява. Разпуска се. Буквално се смазва от тежестта на отговорностите, които има на работа и у дома. Сблъскала се е със своя личен „цайтгайст“. Със сигурност, си е представяла, че връзката ще й носи сила, вдъхновение и любов, когато се е взела с този мъж.
Възможно е да е успявала да балансира известно време, докато реалността на „духа на времето“ не е започнал да изкривява красивата илюзия и да я превръща в тежко бреме. Факторите, които изкривяват базовата ни същност – да изпитваме любов, да създаваме уют, да излъчваме красота, са прекалено много. Но в основата винаги е някаква ниска самооценка. Внушението, че нещо не правим както трябва. Сравнението с други, които изглежда, че го могат. От страниците на списания, сайтове и телевизионни предавания.
Напоследък е много ярък контраста и срещу различни женски лагери – едните, които воюват с идеята, че е важно да бъдат винаги красиви и добре погрижили се за себе си и други, които размятат маските на красотата, създадени от козметични студия и пластични хирурзи и словоблудстват с мъдрости от късметчетата за кафе.
Онези, по средата, знаят кои са най-добрите фон-дьо-тени за прикриване на тъмни кръгове под очите, защото спазват обществения договор да изглеждат добре на работа и в същото време да лягат късно и да стават рано, за да обгрижат нуждите на своето семейство.
Съвсем отделен случай са жените, които ходят на йога или нещо друго от съвременните практики, хранят семейството си здравословно и полагат грижа да лекуват различните си травми, които никнат като гъби след всеки златен дъжд на просветление. Те имат своите дни на безхаберие към външността си, но и дни на почит към женската си енергия, към Богинята в себе си. Тогава се разкрасяват съзнателно, но без помощта на козметика с много химия. И въпреки че са от позитивната страна на „духа на времето“, и те се сблъскват ежедневно със своя „цайтгайст“. Невъзможността да приложиш познанието, което се заражда в теб като крехко стръкче трева в среда, която не е синхронизирана с теб.
Красотата на женската енергия е в това, че тя Е, без да се състезава и противопоставя. Красотата на мъжа е най-мощна, когато той действа в силата си. Наблюдавала съм го много пъти. Мъжът е красив, когато цепи дърва, когато сменя платната на лодката в бурята, когато вади мрежите си с риба, когато кара сърф, дори когато кара любимата си кола или я обгрижва с внимание, когато е потънал в творчески процес – рисува картините си, пише, потънал е в научните си занимания, когато режисира спектакъла, предаването, филма си, когато действа по предназначение, в което чувства страст и сила. Ако го напънеш да говори за чувствата си, цялата му харизма потъмнява. Това не му е свойсвено. Паунските пера се свиват и само женската остава да кудкудяка.
Красотата не може да бъде принуждавана и насилвана да се прояви. Разцъфва естестествено в среда на доверие и приемане.
Когато всеки е на мястото си.
И когато всеки уважава и приема мястото на другия. Според доминиращата енергия на физиологичния си пол. Тогава става магнит, който привлича още красота и още любов, които могат да създадат постепенно, с внимание и осъзната грижа онова андрогинно създание, което успява да балансира женската и мъжка енергия в себе си и това да е красиво.
Но имаме още много работа. Със самите себе си. И така... До следващият „цайтгайст“.
