Американската мечта се е превърнала толкова клиширан израз във всички сфери на живота, включително и в киното. Десетки филми говорят за американската мечта, за нейни преобърнати версии, говорят за нея на най-повърхностно и плитко ниво. Изразът буквално е изцеден от реалното си значение.
А реално значение зад тези две думи има; примери за това също има. И в Холивуд вероятно няма по-добър реален пример за сбъдване на американската мечта от кариерата на Мила Кунис.
Милена Марковна Кунис е родена през 1983 година на територията на бившия Съветски съюз, която съответства на днешна Украйна. Родителите ѝ напускат държавата в разпад при първата отворила се възможност, през 1991-ва, когато Горбачов срутва „желязната завеса“.
По думите на самата актриса, родителите ѝ са имали добро образование и добре платена работа. Единствената причина да се преселят в Съединените щати е била, че не се виждали в Украйна перспектива за развитие пред малката Милена и брат ѝ Михаел. Но пълната промяна не се отразила никак добре на 7-годишното момиче.
Кунис започва кандидатстуденстката си разработка за влизане в Университета на Калифорния в Лос Анджелис с думите „Представете си какво е да си сляп и глух на възраст от 7 години“. С тези думи тя визира себе си на тази възраст – тогава тя не знае английски език, не разбира хората около себе си, не разбира културата и плаче всеки ден.
За щастие, бъдещата филмова звезда научава езика на американците, започва уроци по актьорско майсторство още на 9 години и бързо напипва пулса на американската попкултура. През 90-те години тя участва в редица телевизионни сериали и реклами, както и в няколко по-известни филми. Именно Кунис играе по-младата версия на главната героиня Джия Каранги, изиграна като по-възрастна от Анджелина Джоли в едноименния биографичен филм за живота на топмодела.
Лентата излиза през 1998 година и очевидно представлява страхотно признание за физическата красота на Кунис още на 15-годишна възраст. Но само година по-късно младата актриса показва, че всякакво его ѝ е чуждо, като приема гласовата роля на Мег Грифин в анимационния сериал Family Guy на Сет МакФарлан.
Мег е грозноватата, очилата дъщеря в налудничавото семейство, представено в сериала, който продължава и до днес. Баща ѝ Питър постоянно ѝ повтаря да млъкне, момчетата не я харесват особено, а и тя самата е доста антисоциална.
Кунис твърди, че и до наши дни нещото, което хората на улицата ѝ подвикват най-често, е ‘Shut up, Meg!’. Създателят на анимацията и озвучител на главните роли Сет МакФарлан подчертава колко е бил привлечен от автентичността във вокалното представяне на младата актриса и от идеята 15-годишно момиче да озвучава 15-годишна героиня, което всъщност много рядко се случва в анимациите.
Ролята на Мег прави Кунис разпознаваема колкото за своята физическа красота, толкова и за гласа си. Актьорската ѝ кариера в началото на хилядолетието всъщност буксува доста и само регулярните участия във Family Guy ѝ помагат да се издържа без проблеми. Самата Мила си спомня със срам за главната си роля в „Американски психар 2“, широко считан за един от най-лошите филми за всички времена.
Едва през 2008 година Кунис отново участва в широко одобрен филм, и то в ключова роля. Лентата е Forgetting Sarah Marshall, необяснимо преведена от българските филмови дистрибутори като „Прелъстен и изоставен“. Критиците приемат с похвали енергичното ѝ представяне и точното ѝ комично произношение на репликите, очевидно усвоено по време на работата ѝ по Family Guy.
Две години по-късно популярността на актрисата експлодира с ролите ѝ в екшъна „Книгата на Илай“ с живите легенди Дензъл Уошингтън и Гари Олдман, и в драмата на режисьора Дарън Аронофски „Черен лебед“. Кунис олицетворява невинността и желанието за свобода в първия от двата филма, докато представянето ѝ във втория е изтъкано от мрак, остроумие и сексуална самоувереност. По този начин 2010 година най-сетне показва на света артистичния диапазон на красивата украинка.
Ролята в „Черен лебед“ коства на Мила разместено рамо и скъсано сухожилие, които тя претърпява по време на балетните сцени със звездата на филма Натали Портман. Лентата получава пет номинации за „Оскар“, а Кунис е номинирана за „Златен глобус“ за поддържаща женска роля.
Оттогава насам актрисата редува касови комедии като „Приятелю, Тед“ на Сет МакФарлан с женски филми и фантастични екшъни като „Оз, великият и могъщият“ и „Пътят на Юпитер“. През последните няколко години Кунис намали актьорските си ангажименти поради раждането на двете ѝ деца от звездния ѝ брак с Аштън Къчър. Затова и от 2015 година насам тя не се е снимала в нито една продукция, която да я отведе извън Лос Анджелис и респективно далеч от децата ѝ.
Тази седмица по кината у нас тръгва дамската комедия „Бивш под прикритие“, в която Мила и първокласната комедиантка Кейт МакКинън ще пародират шпионския жанр и филмите за Джеймс Бонд. Надали някой се съмнява, че лентата ще възпроизведе много смях по киносалоните въз основа на химията между страхотните главни изпълнителки.
С този момент завършва и приказната история на Мила Кунис дотук. Когато майчинските ѝ задължения понамалеят, можем само да се надяваме, че ще се завърне по-активно към актьорската професия и ще продължи да дарява света не само с чар, но и с доказаните си актьорски дарби, все още недооценени подобаващо. А дотогава ще продължава да ни служи за живо напомняне какво е американската мечта и защо е още жива въпреки клишетата.
Прочетете още от Георги Петров:
- За една красива жена на един хубав плаж (в един добър летен филм)
- Как Мерил Стрийп остава актуална и през лятото, или изкуството на летния антиблокбъстър
- „Мъжки“ екшъни, които можете да пуснете на приятелката си това лято
- Легендата Майкъл Дъглас на големия екран или как една филмова звезда остарява достойно
- Загадката Бенисио Дел Торо
