Вярно е, тишината е мъдър съветник. Когато не знаеш какво да кажеш, по-добре е да замълчиш. Често силата на думите се оказва взривоопасна или пък недостатъна, за да изразим моментното си чувство.
Но опасността да премълчим важното, водени от неоправдани страхове и съмнения, също е толкова реална.
Аз и ти сме част сме общност, която не може да същесвува извън рутината на останалите. Срещаме се с приятелски настроени хора, разминаваме се и с такива, за които едно кимане с глава е достатъчно. Някак инстинктивно избираме достойните за нашето крехко общество, докато други нарочваме за досадници и те нямат място сред нещата, които ни разсмиват и вдъхновяват.
Аз и ти сме белите гарвани сред безкрайната шир на живота, но не бива да забравяме колко чудато привлекателни са и черните птици, които също гнездят, растат, отглеждат своите малки и страдат, когато децата напускат гнездата им. Защото такъв е смисълът на самия живот – да намираме себе си, да се взираме в очите на онези, които обичаме, да полагаме грижи и да бъдем опора.
Аз и ти сме две същества, които отлично знаят да галят, да целуват и да склоняват глава върху рамото на другия, когато навън е тъмно или пролетна буря е хванала здраво в прегръдката си чупливите очертания на града. Умеем да мълчим заедно и това е сигурното доказателство, че все още се нуждаем един от друг. Докосването е начин да си припомняме, че не сме сами.
Понякога е трудно да разпозваме самотата. Като обиграна актриса тя ту се усмихва примамливо, ту сключва вежди като старец, на когото не му е до никаква компания. Но знаеш, сърдитите старчета обикновено имат добри сърца и от хора като тях винаги има какво да научим.
Аз и ти сме онези двама, които няма да престанат да се радват на влаковете, които идват и заминават. Да посрещаш и изпращаш е умение да покажеш, че се чувстваш на място там, където си. Щом си с човека, когото обичаш, ти си щастлив с него, независимо от причините, които налагат единият от двама да замине. Прегръдката при едно поредно завръщане винаги е силна колкото пролетна буря.
Дъждът и гръмотевиците в началото на май са единствено повод аз и ти да се наслаждаваме на уюта, който сме си създали с времето. Ти си толкова красива, че тишината помежду ни крещи от щастие като дете, получило любимия си сладолед. И въпреки че тя казва достатъчно, говори ми. За да не премълчим важното.
За да сме сигурни, че с поредния влак нищо наше не си отива.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Времето спира само за влюбените
- Врявата и безумството никога няма да ни станат чужди
- Времето като изпитание, любовта като спасение
- 10 минути към себе си
- Обича ме, не ме обича…
