Кралете на киното, които изпратихме през 2020 година

Коледните празници са пред нас и всеки, който е успял да ги достигне с неразклатено здраве и с покрив над главата си, може да се поздрави за това. Ужасната 2020-та скоро ще е зад гърба ни и малко хора ще я изпратят с по-голямо нетърпение от почитателите на киното. Филмовата индустрия ще запомни отиващата си година само и единствено с печални антирекорди.

Това е времето, в което специализирани автори като мен правят равносметки и съставят класации. Но каква класация мога да направя в година, в която нови филми излизаха редовно едва до месец март и в която най-печелившият филм е регистрирал приходи от едва 426 милиона долара? За сравнение, най-печелившият филм за миналата година, „Отмъстителите: Краят“, записа заслужени приходи в размер на 2 милиарда и 800 милиона долара, пренаписвайки историята на киното.

Още от Авторите

Затова и аз самият ще завърша 2020-та със статия, фокусирана върху двама души, които изпратихме от този свят през последните 12 месеца. Те, разбира са, далеч не са единствените големи филмови имена, с които се разделихме. Личности като Кърк Дъглас, Карл Райнър, Енио Мориконе и други си заминаха, оставяйки зад себе си огромни културни наследства, на които безброй бъдещи поколения ще се радват и ще преоткриват.

Но фокусът на този текст пада върху двама от тях. Единият бе определен приживе от собствените си сънародници като най-великият жив шотландец. Другият вдъхнови милиарди и бе почетен като истинска легенда, макар и да прекара на тази земя едва 43 години. Първият се казваше Шон Конъри; вторият – Чадуик Боусман.

Конъри несъмнено остава в колективната зрителска памет най-вече като Джеймс Бонд, агент 007, оригиналният и най-паметен изпълнител на митичната роля, но като актьор представлява много повече от това. Сър Шон изиграва прочутия шпионин в седем пълнометражни филма и дефинира екранната му личност: смесица от хумор, мъжественост, чест, патриотизъм и бруталност.

Последвалите го актьори в ролята често залитат в крайности като Роджър Мур, някои от чиито филми като Бонд приличат повече на пародии заради акцента върху комичността, или като Даниел Крейг, чиито изпълнения като агент 007 са твърде механизирани и лишени от чар. Именно затова интерпретацията на Конъри на великия шпионин си остава определящата, следвана най-близо от изпълненията на Пиърс Броснан в амплоато.

Но филмографията на големия актьор далеч не се ограничава до тези седем филма. Конъри печели „Оскар“ за поддържаща мъжка роля в „Недосегаемите“ на Брайън Де Палма от 1989 година и доказва безспорните си качества в редица други страхотни ленти. По-задълбочен анализ на която и да е от тях може да разшири мащаба на тази статия до цяла книга, но ако искате да гледате някои от тях около Коледа, с удоволствие ще посоча някои.

„Човекът, който щеше да е крал“ от 1975 година е проектът, на чиято направа Конъри се е насладил най-много по неговите собствени думи – екранният му партньор в екзотичния приключенски филм е сър Майкъл Кейн. „Марни“, „Убийство на Ориент Експрес“, „Името на розата“, „На лов за Червения октомври“, „Драконово сърце“ и „Скалата“ са само част от заглавията, които си струват гледането, наред с вече споменатите филми за Джеймс Бонд и „Недосегаемите“.

Във всеки от тях Конъри доминира кадъра, показва на света що е то филмова звезда, пръскайки магнетизъм и приковавайки вниманието с всяка ясно изречена дума с разпознаваемия му шотландски акцент. Вероятно няма по-красноречив признак за митичния му статут от кратката му поява в края на „Робин Худ: Принцът на крадците“, където изиграва крал Ричард Лъвското сърце – само една легенда може да изиграе друга.

Сър Шон ни напусна на възраст от 90 години. През последните години от живота си, както разкри семейството му след смъртта му, се е борил със старческа деменция. Животът и кариерата му представляват енциклопедичната дефиниция за пълноценно изживяване и кончината му буди само благоговение и възхищение от това, че, за по-малък или по-дълъг период от време, все пак сме му били съвременници.

Не по този начин стоят нещата с втория субект на тази статия. Неговият живот приключи едва на възраст от 43 години и респективно, въпреки че на свой ред остави зад себе си голямо културно наследство за цялото човечество, смъртта му буди страшно много тъга. Чадуик Боусман си отиде много преди да успее да даде на света всичко, което можеше и очевидно искаше.

Също като Шон Конъри, Боусман също остава в историята на попкултурата най-вече с едно популярно превъплъщение, макар и то да не изчерпва и наполовина диапазона на актьорския му талант: амплоато на крал Т‘Чала, познат още като Черната пантера в едноименния филм на Marvel Studios. С приходи в размер над 1 милиард долара и седем номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм, лентата се превърна в истинска културна революция за времето си.

Ако оставим настрана трилогията „Блейд“ с Уесли Снайпс от края на миналото и началото на настоящото столетие, филмите от която не са дотам популярни, „Черната пантера“ е първият филм за супергерой с тъмнокож централен персонаж. Върху изпълнителя на ролята – Боусман – падна огромна отговорност и актьорът се справи с високите очаквания, както подобава на един крал.

В амплоато на Т‘Чала звездата излъчва тихо, ненатрапчиво и все пак дълбоко вкоренено достойнство и чест – качества, които очевидно са присъщи на самия актьор, който ги придава и на редица други свои персонажи. Неговата Черна пантера е мъж и монарх в търсене на себе си, с всички закономерни личностни колебания, които животът ни носи, но с набор от непоклатими и ясни ценности.

Подобно описание е присъщо на реалните исторически личности, които Боусман изиграва през кариерата си: първият тъмнокож върховен съдия в историята на Съединените щати Търгуд Маршал, първият тъмнокож бейзболист Джаки Робинсън и легендарният певец Джеймс Браун. Боусман, също като своя кумир Дензъл Уошингтън в неговите собствени такива роли, постига изключително трудния баланс между това да предаде изключителността на личностите, които играе, и все пак да ги приземи до нормален човешки облик, с който всеки да се идентифицира.

Говорим си за...

Именно и затова по-рано в текста заявих, че културното наследство, което Боусман оставя след себе си, е за цялото човечество, а не само за представителите на негроидната раса. Неговите герои са пионери и борци за социална справедливост, но добродетелите им и целите им са общочовешки, а актьорът ги предава посредством универсално безупречна игра пред камерата.

Причината за преждевременната смърт на Боусман е рак на дебелото черво. Диагнозата му е поставена още през 2016 година, но звездата не я споделя с никого освен с най-близкия си семеен кръг. Между установяването на заболяването и смъртта му, Боусман изиграва Т‘Чала, като междувременно изгражда тяло на професионален атлет, както и военният Норман Холоуей в Da 5 Bloods на Спайк Лий, за която роля пък отслабва драстично.

Също както не пести сили за актьорските си начинания, той не спира да мисли и за общността около себе си. Благотворителните му начинания са много и разнообразни, а посетените от него деца в болници и сиропиталища – безброй. Последните му разговори с мнозина от близките му са били свързани именно с подобен тип действия, което говори по-красноречиво за личността му от каквото и да е друго.

Някои хора посрещат смъртта превити и уплашени, мисълта за края ги ужасява и изпълва с омраза към окръжаващия ги свят. Други, като Чадуик Боусман, се изправят гордо и отиват към изхода, опитвайки се да помогнат на колкото може повече хора по пътя си. На 43 години, с едва 15 филма зад гърба си, кой от кой по-забележителни, той ще остане в историята като културна икона, пример за подражание и вечна история за самореализация за тъмнокожите по цял свят. Уаканда и Чадуик завинаги!

Аз самият завършвам този текст с пожелания към всички читатели за непоклатимо здраве и уютно прекарване на коледните празници. А на себе си мислом пожелавам повече посещения на кината през 2021 с по-малко задни мисли относно пандемии.

Прочетете още от Георги Петров: