Крачката назад не е подготовка за скок

14.01.2019 12:00

Крачката назад не е подготовка за скок.

Чувала си го. Не казах – чукала си го, защото не си. Не си струва. Та, чувала си го най-често от хора, които не правят никакви крачки. Ни напред, ни назад от страх да не сбъркат нещо. Те ти казват, че трябва да си бавна, внимателна и много да уважаваш и да се пазиш от този, който прави една крачка назад, защото това било подготовка за скок. Никой не казва колко продължава подготовката за скока. Колко е? От сега до Олимпиaдата ли!?

Скоковете на тези хора най-често си остават безславни спихвания, които дори не могат да раздвижат въздуха около себе си.

Знам, че е въпрос на характер и ако си ветрец, няма как да бъдеш буря, но поне можеш да откажеш да духаш тихо в нощта. Поне можеш да опиташ.

Знам, че в живота има само един път и това е пътят напред.

Дори, когато всички знаци ти забраняват пътя напред поради ремонти, поради опасност от падащи камъни, поради опасност от внезапно преминаване на диви животни, поради опасност от отвличане от извъземни, или просто защото пътят е без изход.

Не оставяй един знак да те убеди, че пътят е без изход.

Сама иди до края. Сама го виж. Не казвай, че си чула от някого. Не си оставяй с това, че си видяла знаците. Долу имаше и знак за 40, ама ти с колко мина?...

Знам, че в живота има само един път и това е пътят напред, колкото и голяма чаша с много горчиво и нито една капка сладко в нея да си изпила. Колкото и да си разочарована, сама, зарязана, без никой, без нищо. Лъжеш се. Имаш най-важното. Пътят напред. Той те чака. Не оставяй никой и нищо да те върне назад. Нито един мъж, нито една грешка, нито едно разочарование. Не им давай да те пратят при вашите с „грешките“, които си допуснала и заради грешките, които вашите толкова пъти са те предупреждавали, че ще допуснеш. Не. Не се връщай. Продължи.

Не отстъпвай от страх, че ще претърпиш по-голямо поражение. Не ти трябва мъж, на когото да се молиш да те обича, който да убеждаваш, че трябва да те обича и който да принуждаваш да те обича. И в никакъв случай не ти трябва мъж, заради когото да се обезличиш, надявайки се да му допаднеш и да му паснеш на шибания вкус. Не отстъпвай от това, което си. Не отстъпвай от себе си. Нито крачка. Нито йота.

Знам, че понякога шефът ти иска от теб всичко друго, освен да му работиш без пари и че ако направиш един малък компромис ще избегнеш много неудобства. Че сега ще го направиш, но никога повече. Че трябва да го направиш, защото сега не можеш да си позволиш да кажеш "Не". Само този път ще кажеш "Да"... Не, скъпа. И този път ще кажеш "Не". Защото казваме "Не", само когато веднъж сме казали "Не", а не когато сме си обещавали, че само веднъж ще кажем "Да".

Не прави стратегически отстъпления. Отстъплението е отстъпление и в един момент ще свикнеш да се гънеш потънала в стратегически отстъпления и ще свикнеш с отстъплението, като концепция. Отстъпленията, колебанията, обратните завои... нито едно от тях не е концепция.

Когато някой реши да продължи, не мрънкай, не му дръж сметка. Продължи и ти. Не давай заден.

Не отстъпвай от принципите си, когато ти кажат, че човек трябва да е „гъвкав и диалогичен“, за да успява в живота. Не. Остави гъвкавите и диалогични“ да успяват по техния си начин. Ти успявай с характер. Не отстъпвай.

Знам, че понякога ситуацията е толкова безпощадна, че инстинктивно правиш крачка назад. Недей. Просто не си прави сметка за крачките напред.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Още от Симо Колев: