Страх ме е да пусна телевизора. Не искам да чувам какво става по новините и какво се говори по брифингите. Не искам да ме затрупва тая черна информация.
Не защото не желая да бъда информиран. Напротив – аз съм от хората, които взеха съзнателно решение да спазват мерките и по време на извънредното положение излизах едва веднъж в седмицата. Млад човек. На 27. Реших да го направя най-напред заради по-възрастните си близки, познати и приятели. Човек на първо място трябва да има съвест и да мисли за другите, струва ми се. Затова и в предишна своя статия защитавах именно тезата, че трябва да я има елементарната дисциплина, така необходима в случая.
Не знам за вас, но аз се боя собствения си страх. Неизвестността бавно се завръща и като мъгла се спуска над слънцето. И се замислям за последиците от всичко това. Над сто (нарочно не уточнявам точната цифра, защото всеки ден цифрите са различни) заразени на ден и стотици сринати психики. За първото ни се крещи в лицето. За второто въобще не се говори. И непрестанно тая тема се избягва всячески.
Жертви от коронавируса има и ще има. Но ще има и жертви на домашно насилие. Ще има още хора, които ще се пречупят. По този въпрос всички мълчат.
Изобщо – покрай цялото пазене на здравето си, забравихме да живеем. Забравихме да се наслаждаваме на миговете, които са ни дадени свише. Да не мислим за маски, шлемове, скафандри и тъй нататък. Да не подскачаме целите, когато някой кихне. Току-виж сме паднали от стола. Това е едната крайност. Другата е на хората, които пък изобщо не пазят нито себе си, нито околните. И това не е редно, разбира се.
Има една обаче и една среда – тъй наречената златна среда, за която всички сме чували от бабите си. Е, тая златна среда ако я намерим – всеки по своему – работата ще потръгне.
Не да живеем в боязън, но не и да нехаем. Не да сме подчинени на паниката, но не и да се правим, че няма вирус. Вирусът, за съжаление, съществува и е опасен. Трябва да си идиот, за да го отречеш. Затова – нека балансираме ежедневието си така, че да ни бъде не само поносимо, но и приятно. Спазвайте добра хигиена и социална дистанция и не се шашкайте. Всичко отминава. Хубаво би било да си правите почивки от медийното натравяне. Вярвам, че ще ви се отрази чудесно, макар да не съм доктор и да мога да лекувам само с думи. И това не е малко, нали така?
