Тодор Капитанов
Тези дни се проведе пореден протест срещу насилите над жените. Обърнете внимание – пореден. Това ме наведе на някои мисли в защита на жените, които искам да споделя с вас в настоящата статия.
Забелязали ли сте, че мъжете са нагли във всеки един момент от съществуването си. Не вярвате ли? Още като са новородени най-нагло дърпат шишето с мляко от ръцете на родителите си. Като деца пък считат, че всичко им е позволено и нарочно се държат изключително неприятно, когато не става на тяхното. В училище пък са нагли не само към съучениците, но и към учителите си. Винаги момчетата са тези нахалници, нали? Като пораснат пък стават още по-нагли – като шофьори, като пътници, като пешеходци, като клиенти, като служители, като родители и пр.
Просто няма социална роля, в която мъжете не преобладават като по-наглия пол. Да не говорим, че няма по-неприятно нещо от нагъл пенсионер, който сякаш нарочно излиза от дома си сутрин, за да сее злонамереност и нахалство. Защо мисля така ли? Защото точно този типаж, за който иде реч, също дърпа нахално шишето към него, но този път шишето с размер от 200 мл и в него има не мляко, а в най-добрия случай някаква отвратителна смес между домашна ракия и чист спирт, от онзи най-евтиния и миризливия.
Ако има нещо вярно в репликата, че „всички мъже са еднакви”, това е фактът, че всички мъже си приличат по едно – наглостта.
Връхната точка на наглостта си обаче мъжете показват в отношението към половинките си – към тези крехки създания, които дори не подозират за тази изключително грозна черта на мъжете, докато не им се наложи да я изтърпят.
Търпят я в дома си, търпят я пред семейството си, търпят я пред приятелите си. Още по-лошото е, че често на жените се случва да търпят мъжката наглост публично. При това не само от човека до себе си, но и от непознати мъже.
Мисля, че не е необходимо да давам примери за наглите подсвиркванията и неприличните подмятания, които всяка жена е принудена да чува и да се прави, че не им обръща внимание, защото ако го направи, катализира наглите действия на мъжете, насочени към нея. Защото мъжете само това и чакат – някой по-слаб от тях да прояви самоувереност. Тогава комплексираните мъже стават най-големите агресори в търсене на уж своята правота, която, видиш ли, „някоя жена ще им оспорва“.
Питам се няма ли карай тази мъжка наглост? Не се ли умори да бъде част от живота ни от сутрин до вечер, на всяко едно възможно място – по улиците, в магазините, в парковете, в работата, на плажа, в заведенията?…
Тъжно е, че въпреки негодуванията на жените, наглеците едва ли ще спрат да сеят омразата си навред. Сякаш нищо не може да спре армията на мъжката простотия.
Единственото, което жените могат да правят на този етап в тази неравна война, е да се отбраняват. Но силите им скоро няма да издържат. Виждам, че вече се сражават с отчаяни методи – по неволя се превръщат се в мъжкарани, за да опазят достойнството си.
Имам предложение към всички господа: вместо да констатираме това явление, нека да помогнем на дамите.
Решението е толкова е просто - спрете да се държите като абсолютни простаци с жените. Толкова ли е сложно това? А когато видите някой друг да проявява арогантност към някоя дама, застанете на нейна страна или направете забележка на агресора поне. Влезте в сблъска, ако трябва. Каузата си заслужава. Жените също заслужават да бъдат пазени от нас. Толкова ли е трудно?
Още от автора:
- Мъжете харесват красивите жени, но се влюбват в усмихнатите
- Вдъхновяващи, истински, верни на себе си: кои са чертите на магнетичните жени
- Ако си мъж, направи света по-добро място за живеене
- Само жена може да промени един мъж по този начин
- Неудобните неща, които жените правят и не си признават
