Вирус. Започна от сина ми, който е ученик във втори клас. Скоро не беше боледувал и отсъствал от училище. Вдигна доста висока температура и остана в къщи цяла седмица. Въпреки, че като цяло обича да ходи на училище видях лека усмивчица, когато разбра, че следващите дни ще си почива в къщи. Явно му хареса. Няма аларми, обличане, бързане, тичане, домашни. След 3 дни с температура се наложи антибиотик. Спомням си обаче, че предния ден преди да се разболее спомена нещо за умора и мускулна треска. Отдадох го на това, че с неговия приятел дълго тренираха на едни лостове в двора на училището и не му обърнах внимание.
После сестра му. Нормално. Освен, че все гледа да го гушне при първа възможност щом ѝ позволи и да играе с него, лекичко му завидя, че си е в къщи, а тя трябва да ходи на детска градина. Според мен хомеопатията ѝ повлия още на втория ден, но лекарката ни се презастрахова ѝ и изписа антибиотик и на нея.
Дойде ред на мъжа ми. Сам си поиска атибиотик още от първия ден. Понякога щом е убеден човек, че само антибиотик може да го излекува действително друго не може. Но все си мисля, че всеки има нужда да забави темпото от време на време и да прекара повече време в къщи. Особено, ако му харесва да си е у дома.
След като денонощно обгрижвах всички без да пестя целувки и да мисля за вируса, който също целувам, естествено дойде и моят ред. Личната ни лекарка веднага изписа антибиотик и на мен. Каза ми, че при този тежък вирус протичащ дни наред с температура и всички болни около мен няма да ми се размине без него. Не можех да експериментирам с другите, но с мен - да. Реших твърдо да се лекувам с всичко друго, само не с антибиотик. И да докажа на останалите, че антибиотиците не убиват вирусите. Действат само, когато има бактериална или друга инфекция.
И така. Отложих часовете си, за да съм полезна на всички в къщи, но ако бях продължила да играя щях да се чувствам по-добре. Изкарах този вирус на крак и все си мисля, че гърбът започна да ме наболява, защото тези дни и аз си полежах повече от необходимото.
Има една мисъл: „Човек не спира да играе, защото остарява, а остарява, защото спира да играе“. Бих я перифразирала така: „Човек не спира да играе, защото е болен, а се разболява, защото спира да играе“.
Спомних си, че и на мен като дете не ми се ходеше винаги на детска градина и на училище. Не ми се учеха всички предмети. После като работих какво ли не винаги съм ставала от леглото с желание да отида на работа. Затова още от ученическите си години винаги съм се стремила да дойде този момент, в който да обичам всички около мен и всичко, което правя. И си казах, че след като съм постигнала това нямам повод да се разболявам. Нямам нужда от презареждане на батериите, защото всичко около мен ме зарежда.
Затова следващия път, ако усетя, че синът ми иска да си остане в къщи поне за ден без повод няма да го спирам. Но ще го накарам да помисли за това, което би правил като порасне без да го усеща като тежест и без да се изморява. Или поне умората му да е сладка. Ще го науча да слуша тялото и най-вече сърцето си.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
