Всеки от нас си мисли, че заслужава нещата, които му се случват. Естествено хубавите, но не и лошите. Това със заслугите и цената на нещата, които получаваме винаги ми е било интересно. Наистина. Какво заслужаваме и защо го заслужаваме. Ще споделя нещо лично.

Критично дълго време съм си мислил, че всичко, което трябва да получа трябва да бъде заслужено. Добрата дума, потупването по рамото, оценката, парите, секса, доброто отношение, водата от чашата, солта от кухнята или листа на принтера, който е за мен. И много други неща. Всъщност – и всичко друго.

Знаех, че или трябва да направя нещо в замяна за да заслужа да получа листа от принтера, който е за мен. Или сам да стана и да направя всички усилия за да взема листа от тъпия принтер, който е за мен.

Разбира се повечето усилия не са чак толкова сложни, че да искат да ги коментираме или да им търсим цената. Но често пъти забравяме, че точно защото не са толкова сложни за нас не са сложни и за някой друг. Винаги сам ставах да си взема листа. Вече разредих ставанията и увеличих чистосърдечната молба някой да направи нещо за мен. Дори това дребно жестче – да ми донесе листа.

И то не защото сте добри колеги, приятели, или защото винаги черпиш с кафе, някой който е направил нещо за теб. Защото си човек. Най-вече защото си човешко същество, което има нужда да получава и това се учи, много преди да се научиш да даваш.

Сега ще кажеш – коя съм аз, че да получавам всичко? Защо да получавам всичко? Нима заслужавам да получавам всичко? Харесва ми, как мислиш. И аз подхождам със същата самокритичност по точно този въпрос.

И после си оговорих. Човек получава само това, което наистина трябва да получи. Нито повече, нито по-малко. Но със сигурност е важно да помолиш, да поискаш, да очакваш. Да не се самоотхвърляш. И ако не получиш някъде това, което искаш, да си простиш желанието да потърсиш нещото някъде другаде.

А, къде отиде секса до поискване в тази статия ?

Дълго време си мислих, че сексът също се получава по заслуги. Работиш яко, изхвърляш боклука, изчистваш, преместваш три планини, разширяваш пет граници и накрая уморен и каталясал очакваш своята награда. Тъпо и грешно!

И защо да е тъпо и грешно да получиш своята награда, след като си работил яко, преместил си планините и си разширил границите !? Първо, защото най-често човекът от когото очакваш наградата не е искал да направиш нито едно от нещата, които си направил. И грам не му пука, колко планини си преместил. И съвсем не се сеща, че в твоята глава има знак за равенство между преместените планини и секса, който очакваш да получиш. И това не е негов проблем, а твой проблем. Мой проблем. И не само проблем свързан със секса. Става дума за всичките ни очаквания.

Животът ни минава между несбъднати очаквания и неочаквано сбъднати събития. И от теб зависи да оптимизираш първите и да се радваш на вторите.

Не търси логика, че автоматично получаваш, когато даваш. Логично е, но не винаги е проложно. Когато влезеш в асансьора, той няма да тръгне само защото си влязла и не си натиснала копчето. И няма да тръгне и да услесни качването ти през всички тези стълби, колкото и шибан ден да си имала, ако не натиснеш бутончето. Той ще те качи, само когато натиснеш бутончето. Без значение дали си имала шибания ден или просто си лежала цял ден. Метафорично казано – ще направи нещо, когато го помолиш. И няма да направи нищо, ако просто бедстваш и очакваш от него да те пренесе през етажите, защото си очевидно готина и заслужила бедстваща.

И как става всичко това с очакванията, изискванията и получаването?

Става, когато заживееш в мир със себе си и като се приемеш за важна ценност. Важна и ценност, която има нужда. Има нужди.

И заслужава да ги задоволява. Не срещу нещо, а защото си нещо.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.