Мнозина казват, че бракът е отживелица, ненужно усилие, безсмислен подпис, който не променя нищо в отношенията и изобщо не би могъл да те накара да обичаш някого повече или по-малко.
Дори напротив, ограничавал свободата на човек и тежал като камък като знаеш, че си се “обрекъл” с този подпис. Не можело ли да си живеем ей така, без подпис?
Колко много хора живеели така и в същото време колко много двойки, които имат и подпис, и сватба, и всичко, което върви в този ред, които са се разпаднали, въпреки всички подписи и обещания пред Бога и служителките в “Радостни обреди” в общината. Какъв е тоя зор с тоя брак, и с тоя подпис?
Нека да се разберем, че бракът и подписът не са веганство и аз няма да ги защитавам като веган грудки.
Но и нека погледнем брака от друг ъгъл...
Защо ни е бракът?
Заради вричането, скъпа моя. Заради вричането, заради поемането на отговорност и заради обещанието, което си давате, че сте съгласни да се посветите един на друг и че не се страхувате нито от подписа, нито от вечността на тези обещания, нито от последствията на този подпис. Не е само подписът.
Бракът означава смелостта да заявиш – от всички на света, аз избирам теб и не искам да си оставям вратички, не искам да се крия зад тълкуването на безсмислието на един подпис или една церемония. Аз се заявявам, че няма да се изсуля, че няма да се успокоявам с това, че като нямаме брак ще бъде по-лесно, ако утре, другата седмица или някога решим да се разделим. И понеже не искам да те обичам така, че да си знаем само ние и баба ни, искам да го кажа на света. И да се подпиша под това. Дори ще си купя скъпа химикалка за това. За да си запомня момента и да си запазя химикалката. Защото ти си струваш подписа, усилията, единствеността, вричането, обещанието и клетвата ми! Защото не искам тихо и по подразбиране да си моя жена, а защото искам да се похваля, че си моя жена. Защото съм луд по теб, горд с теб и благодарен на късмета си, че съм те срещнал.
Ето това е бракът и “подписът”. Това пише между редовете и това е малкият шрифт, който ти искаш да изкрещиш на света.
Сега ще кажеш – ами ако стане нещо ? Ако бракът ни се развали, после разводи, циркове, администрация...
Вярно е, че никой не дава гаранции и всичко може да се промени, а любовта от жадна и пламенна да се превърне в отишла си и липсваща. Но това не е задължително и най-вече не е СЕГА. Сега ти искаш този мъж да ти каже, че заради теб ще направи всичко. Това също. Всъщност какво прави ? Това е един подпис, еба*и, не е разрешение за строеж на космодрум. И защо ти е да слушаш някакви рационални аргументи какво не трябва да направят за теб, вместо обратното – какво твоят мъж ще направи за теб.
Бракът всъщност е супер! Той не е цел, но е ценност. Да намериш човекът, който да ти предложи, ама не да ти предложи да си живеете заедно, защото се разбирате, свикнали сте, правите го отдавна, изгодно ви е, а да ти предложи да живеете заедно, защото не иска да живее с никой друг. Разбираш ли?
Да се отрече от собствения си комфорт на възможността винаги да даде задна и да се врече с името си в теб. Да постави теб преди себе си. Да ти подари халка, която да приемеш, да казва, че има съпруга, а не че живеете на семейни начала, само чуй как звучи. Все едно живеете със съквартирант.
Как се казва човекът, с когото живееш на семейни начала?
Питам сериозно. Гадже, партньор, мъж, с когото живеете заедно, мъж, с когото живеете съвместно... В “колега” има повече секс, отколкото в изброените до сега, заклевам се! Звучат ми стерилно. Като да кажеш на някого, че е вътрешно красив, защото няма абсолютно нищо друго, което можеш да кажеш за него.
Обратното на брака е: живеем без брак, без ангажименти, без деца / евнтуално / без обвързване, без задължения, без усложнения.
'Ми не живеете. Спокойно можеш да махнеш и първото “живеем” и да продължите да си кретате без всичко, заради което си струва да се живее.
Най-добрият начин да избегнем критика е да не казваме нищо, да не правим нищо. Да сме нищо. Да сме пас. И без.
Бракът е обещание, че ще полагаш усилия за всичко, за което си струва да живееш – за усилията, ангажиментите, децата, обвързването, задълженията, усложненията.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
