Ветрецът е станал вятър, а понякога и порив. Мъжът на около 30 е мъжът, за когото всичко започва и с когото всичко започва.
Това са най-важните години за едни важни натрупвания, които, ако не успееш да натрупаш сега, до голяма степен си чао.
На 30 трябва да си завършил университет, да си разбрал, кой си и какво искаш.
На 30 имаш сериозна работа, както и няколко несериозни преди нея.
На 30 живееш сам. Твърдо.
На 30 знаеш, че проблемите се решават, когато ги решаваш, а не когато чакаш да се решат.
На 30 знаеш как се ходи на театър и как се ходи на опера и че на тези места не съществува такова понятие като спортно-елегантен стил.
На 30 трябва да имаш книжка за кола и да караш кола купена от теб самия.
На 30 трябва да можеш да готвиш, да комбинираш дрехите си и у вас е подредено. Трябва да имаш библиотека с поне 100 книги. “20 лесни начина да я вкарам в леглото си” не се брои.
На 30 трябва да можеш да убеждаваш. Шефа си да те наеме, шефа си да се радва, че те е наел, шефа си, да се радва, че си настоял казуса да се реши по твоя начин. Себе си, за това, че си ценен сам по себе си. Вашите, за това, че можеш да се справяш и знаеш, какво правиш. Половинката ти, че няма да я изпуснеш. Нито да падне, нито по принцип.
На 30 трябва да гласуваш, дори и да не виждаш никакъв смисъл в гласуването. На 30 трябва да виждаш смисъл в гласуването. На 30 трябва да виждаш смисъла във всичко.
На 30 не трябва да се отказваш лесно.
На 30 можеш да бързаш. И да не закъсняваш, дори и да не си бързал.
На 30 трябва да знаеш, че нещата могат да се решават по много начини. Това е статистически въпрос. Но могат да се решават и по твоя начин. Това е личен въпрос. На 30 трябва да отчиташ, какво мислят хората, да отчиташ, какво ти казват без задължително да се вслушваш в това, което мислят и което ти казват.
На 30 избираш жената, която има контекст. Не жената, която има джуки, цици, която можеш и която личи, че може. Не избираш една, а твоята една.
На 30 си житейски гъвкав. Да приемаш, каквото ти дава животът.
На 30 не се оправдаваш. Или го правиш, или вдигаш ръка и казваш – не можах.
На 30 трябва да си гледал “Криминале”, “Усещане за жена” и да знаеш музиката на Енио Мориконе.
На 30 се заявяваш, без да се налага да надвикваш останалите, които се заявяват. Без да си истеричен и без да тропаш с крак. Не забравяй, че нищо не се решава с тропане на крак. Нито на 3, най-малко на 30.
На 30 можеш да плачеш, ако си развълнуван. Но рядко. Защото вълнуващите моменти, на които си струва един мъж на 30 да се разплаче са редки. Това е статистически въпрос.
На 30 трябва да можеш да се извиняваш. На 30 би трябвало да си обърнал внимание, че колкото по-високо е човек в йерархията и по принцип, толкова по-добре се отнася с тези, които не са имали късмета да стигнат толкова високо в йерархията и по принцип. По-просто казано – най-големите шефове и най-големите баровци се държат най-човешки с тези, които са много под тях.
На 30 трябва да си знаеш комлексите. И слабите места. Нямаш? Добре. На мен можеш да ми казваш всичко. Пред себе си бъди честен.
На 30 трябва да знаеш, че пари се печелят с труд, усърдие и комбинативност, а не като стържеш лотарийни билети.
На 30 трябва да имаш много изисквания. Към теб – също.
На 30 можеш да започнеш от начало. И да знаеш, че винаги можеш да започнеш от начало.
На 30 може и да не те знаят, но ще те запомнят.
Прочетете още:
Симо Колев: Трупай, момиче, трупай!
Колонката на Симо Колев: До 30-годишните момичета...
Колонката на Симо Колев: До 40-годишните жени...
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfocompany.bg.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
