Какво възбужда емоционалната ни реакция към дадено обстоятелство, предмет или субект?

Въпрос, на който има толкова отговори, колкото хора съществуват на планетата. Понякога човекът  реагира бурно и емоционално на съвсем дребни и незначителни на пръв поглед неща. Друг път остава сляп за наистина впечатляващи събития. Въпрос на гледна точка, темперамент и емоционална нагласа.

Ще оставя философския изказ на тези, които са посветили живота си на това пътуване без край и ще се опитам да обясня с прости думи онова, което ме провокира да търся тръпка във всяко поемане на живителен въздух.

Всъщност, става въпрос за  филма „Да срещнеш Джо Блек“ и една фраза от есето на Боб Морхед „Парадоксът на нашето време“, а именно  „ Животът  не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.“.

Харесва ми и когато на смъртта се гледа по различен начин, както го прави великият Тери Пратчет.

Нека се върна към онова, което всъщност искам да кажа и още повече - да се науча успешно да прилагам в ежедневието си.

Готова съм да се обзаложа, че много хора искат същото като мен! Какво е то ли? Да видим.

Колко от вас искат да се събуждат с усмивка и вдъхновени да преминават през деня си, съпроводени от низ разтърсващи положителни емоции? Всички вече знаем, че в основата на голяма част от болестите ни  стои отрицателната емоция.

Положителната, обратно, е в състояние да изненада с благотворното си въздействие дори и най-големите скептици.  В такъв случай, защо голяма част от хората избират в по-голяма част от времето  да бъдат черногледи? Защо се учим на позитивно отношение едва, когато ни застигне лошото, което твърде вероятно сме предизвикали сами в живота си? Не е ли по-разумно да преминеш през класовете на училището „Живот“ като отличник, без да се явяваш на поправителен? Разбира се, че е по-добре! Искат се усилия обаче. Никой не е успял трайно, без да е положил усилия. В случая с положителния поглед върху живота е съвсем простичко.

Всяко вдишване – с поглед към красивото, всяко издишване – с усмивка и облекчение. Въпрос на практика. И наистина, във всяка ситуация ще откриеш нещо, на което да се усмихнеш. Просто не трябва да искаме или очакваме винаги нещата да стават точно по нашия начин. Нима си мислим, че сме по-мъдри от феномена, наречен живот? Ами, ако има по-добро решение за нас? И твърде вероятно да е точно така.

Както и смъртта – само тя знае броя на вдишванията и издишванията ни. За усмивките и вълнуващите моменти сме отговорни единствено ние. Защо тогава да не се зарадвам по детски на обърната върху масата торта, облизвайки с пръст сладките остатъци, вместо да се гневя на мръсотията?

Кой знае, може да нямам време да почистя!

Знам, че написаното е малко крайно за лятно четиво, но знам, че за щастието и смъртта няма сезони. Затова избирам да се усмихна на живота днес и сега и да стъпвам уверено по своя път.

Сигурна съм, че има чудесно решение за мен и хубавото предстои!