Преминаваме през живота бързо и задъхано. Често подминаваме красотата, която ни заобикаля. Срещаме се с хора, които не искаме и се разделяме с тези, за които бленуваме. Ежедневието краде от миговете на истинско щастие и насладата от това да се взираме в себе си, за да открием онези кътчета на спокойствие, които връщат хармонията на духа ни.

Тичаме подир чужди съдби и спасяваме неблагодарници. После оставяме парченцата на разкъсаните ни души да плачат тихо в нощта, без опора и без прегръдката, която дарява утеха.

Време е да спрем и да кажем "Не"! Без обяснение, без оправдание, без причина!  

"Не" е цяло изречение.

След него не следва защото.

Не на стъпките, които оставят кални следи по сърцата ни.

Не на отровните хора, които разкъсват плътта ни.

Не на пътя, който не води до баланса в душите ни.

Не на всички фалшиви стакълца, които заслепяват погледа ни и ни отклоняват от пътя към нас самите.

Когато се научим да казваме „Не” на ерзаците, едва тогава можем да продължим изречението със защото.

Защото силата е вътре в нас, защото любовта е истинска, когато я даряваме на себе си. Защото емоциите са силни, само, когато сме свободни, защото можем да обичаме истински, тогава, когато възстановим баланса вътре в нас.

Тогава успяваме да се оттървем от страховете си, да обърнем гръб на очакванията към себе си и другите, да приемем себе си и да се насладим на това, което сме. Тук и сега.

Трудно и странно е да си простим. А за да си простим, преди това трябва да признаем. Да признаем, че не знаем как. Не знаем как да не изпитваме ненавист, не знаем как да не се колебаем, не знаем как да превърнем негативните мисли в позитивни, не знаем как да не крадем от себе си, не знаем как да намерим покой.

Признавайки това пред нас самите, вече сме стъпили на стръмната пътека, която води до себепознанието. Дълъг и труден процес, който занемаряваме, погълнати от взиране в другите. А другите са проекция на личните ни пристрастия. Даваме им роли, вместо да ги поставим като фон. Огледалото, в което да се огледаме, за да се превърнем в по-добрата версия на себе си.

Само така в душата се освобождава място за обич. Обичта, която измества злобата, омразата, ненанивистта, съмнението, колебанието, егото, страха. И тогава в нас влиза светлина. Светлината и енергията, които носят наслада и ни свързват с онази любов, от която всички се нуждаем, за да живеем. Едва тогава, можем спокойно да отвърнем с Да! Да! На пълноценния и щастлив живот!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Припомнете си още от Ива Екимова:

• Убиваме с любов
• Тук всеки мрази всеки и никой не се радва на чуждите постижения!
• Милион и едно желания за възрастни
• Да бъдеш или да не бъдеш... майка?!
• Плачи, момиче, не сдържай сълзите си!
• Великолепната жена съществува!