Чудя се – ревнувам или се радвам, че една от приятелките ми е далеч от мен, но е щастлива? 

Със сигурност зная, че ми липсва и със сигурност зная, че съм щастлива заради за нея.  През годините много пъти съм се питала какво е приятелка и сме поставяли на изпитание разтегливостта на тази дума.

Започвам чрез отхвърляне.

Приятелката не е удобната девойка до теб, с която сте делили един чин, една спирала за мигли и споделянето на първите ви важни тайни. Това е момичето, с което ви е разделила първата учителка, разбрала, че си говорите повече, отколкото слушате.

С тези момичета не сте разорали снега на спомените, не сте прехвърлили тежестта на годините, не сте се потърсили повече. Нямало е какво да си прощавате. И заради какво отново да се потърсите.

Приятелката не е удобство.

Приятелка не е и колежката, с която по съвместимост на обща стая и бюро, сте разменили мисли за мъжете си, децата си и шефа.  Всъщност това не е особено препоръчително и е добре да се държи в рамки, защото мястото, на което работите не е територията, на която споделяте интимните си неща. Хигиена, която предпазва от особеното смесване на личните ви душевни данни и социално-професионалните ви способности.

Приятелката не е най-близко стоящата жена до вас.

Приятелка не е и тази чудесна дама, която никога не забравя да ви поздрави за рождения ви ден, но цяла година не се е интересувала от вас. И вие не сте й приятелки, защото учтиво пишете на важните дати. Просто сте добре разположени и добре възпитани. Коректни. Но приятелката не е формалност.

Приятелките са нужни като жажда и  като събличане без последствия.

Приятелките си познавам по това, че няма как да не се мислим една друга и прескачаме обстоятелствата във времето.  Те са коренно различни и същностно еднакви с мен. Можем да спорим, но знаем, че се обичаме. Можем да сме сурови една с друга, но знаем, че се щадим.  Искаме другата да бъде щастлива и сме ухото и сърцето, когато е нещастна.

Приятелката гради стълба към другата, дори когато я няма физически до нея, за да може да я срещне отново.

Приятелката идва  като „Бърза емоционална помощ“ дори тогава, когато за нищо друго не става.  

Тя замесва твоя мъж и всичките ти колеги и съседи, защото само на нея можеш да си кажеш всичко.  И да си плачете заедно, когато е нещастна и да си плачете заедно, когато е щастлива.

Приятелката може да е тихият пристан на дългите разговори, когато бурята е отминала, но искаш някой да те изслуша. Кротко.

Приятелката е тази, която ще те ритне по задника, когато забравиш коя си и се успиш. И в следващия миг ще те милва затова, че си такава. И ще те разбере за болката и депресията.

Приятелката е тази, която ще преглътне графиците на задълженията ти и няма да те обвинява, че дълго време не успявате да се видите. Може и да не се чувате с месеци.  Но от първата дума ще си паднете на своето и ще започне разговор в същността.

Приятелката ти е различна от теб. Тя не е мъж.

Тя не е придружителка на купона, тя не е нужно да бъде на една географска ширина с теб. В сърцето ти е. Мислиш я и знаеш, че тя мисли теб.

Тя е опърничавата, която не си укротила, но я обичаш такава, каквато е.

А тя те обича такава, каквато си.