Почти няма шофьор на такси, който да не ми е правил забележка по-леко да затварям вратата, че ще я счупя. Винаги ми е смешно. Нямам сила да я отворя, пък те се притесняват, че ще я счупя.

От известно време ходя на упражнения за укрепване на мускулатурата около гръбначния стълб на едни уреди, които са с компютърна програма. Първо се измерва силата и баланса между всички групи мускули, след това софтуера изработва програма за поетапно натоварване в строго зададени амплитуди, която да активира мускулатурата и най-важното – да я балансира. Още при първото посещение, безстрастната компютърна диагностика показа черно на бяло голям дисбаланс между ляво и дясно точно около мястото, където е проблемът, заради който отидох. Програмата е разработена така, че маркира амплитудите на движение, за да може да се постигне именно този баланс.

Не можех да не забележа, че когато не успявам да остана в зададените граници, а преминавам в червената зона на екрана, ползвам именно замах. А когато ми казаха: „По-плавно, ще счупиш ръчката“, се сетих и за забележката на таксиметровите шофьори и ме озари просветление. Поради липса на мускулна сила, ползвам замах и ускорението става сила – неконтролирана, хаотична, понякога дори разрушителна, ей така, заради едната слабост.

Снимка: iStock

Започнах да преосмислям израза „човек със замах“. Обикновено се употребява в положителен смисъл – като синоним на смелост, широта, инициатива, предприемчивост, разгърнатост, жизненост, въодушевление, мащабност на действията. Така е в тълковния речник. И е вярно. Няма да споря с установените метафори.

Но на психично ниво има един замах, който се ражда именно от някаква вътрешна слабост, неувереност, неграмотност, незрялост. Например, когато изживяващ себе си като беден човек, някой с ниски доходи, инвестира в пирамида, бизнес или нещо друго, което не разбира и вместо да забогатее внезапно, губи още повече. Или когато неуверен в себе си мъж, уцелен в свое слабо място, замахне към жена си.

За такива неща си мисля понякога, докато си правя упражненията – колко е крехка границата, когато силата не ти достига да се справиш с някаква ситуация и импулсивно замахваш. Първоначално, целта ти не е да счупиш нещо, а единствено, да успееш да направиш това, което искаш. Във взаимоотношенията това кореспондира с желанието да се заявиш, да се наложиш, да изразиш авторитета си. Но когато вътрешната стабилност не е развита и укрепнала, всъщност е много лесно да замахнеш.

Снимка: iStock

Не оправдавам нито насилието, нито налагането на авторитет със сила, манипулация, стриктни забрани, диктатура и всички производни властови системи. Само отбелязвам, че в сърцевината си, те вероятно са следствие от някаква слабост. И тези хора, открили веднъж „компенсиращите мускули“ и лостове  – физически или властови, не биха искали да се откажат от тях. Най-накрая са силни. И има по-слаби от тях. Това е като наркотично опиянение. Не е учудващо, че се зарибяват и искат още и още от тази компенсаторна сила, родена от голям вътрешен дисбаланс.

Обикновено работата с физическата и психична слабост е изпусната още в детството, но все си мисля, че когато станем големи хора и можем да мислим с главата си и да придобием някаква осъзнатост, няма голяма полза от това да държим родителите си отговорни за онова, което ни се иска да бъдем, а не сме. Каквото могли, направили хората. От един момент нататък е важно, сами да се погрижим за баланса в себе си. На всички нива. Това ще ни помага на всички социални нива.

Наскоро научих, че на срещата в Давос по време на световния икономически форум, са обяснили, че от 2020 година едно от топ десетте умения в бизнеса е емоционалната интелигентност, заедно с креативността и умението за екипна работа. Това означава, че в световен мащаб, вече е осъзната необходимостта от „меката сила“ в управлението и развитието на бизнесите. Емоционалната стабилност ще става все по-водеща във всички сфери на живота ни и без нея ще е все по-трудно да постигаме личните и професионалните си цели.

Снимка: iStock

За да бъдем хора със замах в положителния смисъл на метафората, ще трябва да се погрижим за баланса на човека със замах от слабост, който на някакво ниво живее във всеки от нас.

Как точно да стане е много индивидуално, но при всяко положение физическите упражнения са най-лесната част. Вътрешният баланс е по-сложното упражнение, което също трябва да се тренира като планкове. Различните видове медитации, които успокояват ума помагат. Четенето на хубава художествена литература и поезия, релаксиращата музика, филми, на които може да поплаче, да се изпита състрадание, вдъхновение, емпатия, също са добри помощници в процеса на приемане на собствената ни чувствителност.

Снимка: iStock

Отглеждането на домашен любимец също е способно по естествен начин да развие емоционалната ни интелигентност. Добре е, поне от време на време да се посещават терапевтични семинари или индивидуални сесии при сертифициран психолог. Вече има най-разнообразни техники, които могат да помогнат човек да потренира не само физическата си мускулатура, но и вътрешния си баланс.

Няма кого да обвиняваме за своите слабости, нито е нужно да се срамуваме или да изпитваме вина заради тях. Ако ги забележим, е напълно достатъчно да се погрижим за тях все едно се грижим за болно дете. Със същата огромна себелюбов и състрадание.

Снимка: iStock

Още:

• Непосилната лекота на прошката

• Да те разберат неправилно...

• Редактор „оргазми“ се завръща от емиграция

• Дом на три ката

• Парчета глупости, парчета любов

• Аве, публико! Обречените на линч, те поздравяват