През последните години ни омръзнаха ковид, мораксели, стрептококи и всякакви други коки, та за разнообразие на сцената се появи друг играч - коклюшът. Това е бактериална инфекция, която беше позабравена заради ваксините, но поради „модни“ течения процентът на ваксинираните доста спадна и коклюшът се завърна в доста държави. За да има масов имунитет без епидемии, трябва да са ваксинирани 95% от подлежащите.

Коклюшът е силно заразна болест, която се предава по въздушно-капков път от заразено дете, най-вече при кашляне. Боледуват предимно деца, но не са пощадени и възрастните. Затова в много страни се прави реимунизация и на възрастни на всеки 10 години. У нас последната реимунизация е на 12 годишна възраст.

Първите симптоми се проявяват 7-10 дни след заразяването, понякога и до 21-вия ден. Първият етап е неразличим от останалите „настинки“ - хрема, лека кашлица, ниска температура.

През втория етап, към края на втората седмица от боледуването, кашлицата се изостря и придобива характерен вид /магарешка кашлица/ - предимно вечер. После през цялото денонощие има многобройни, краткотрайни изкашляния едно след друго, последвани от характерен стържещ звук при вдишване - реприз. Често пристъпът завършва с повръщане. Този неприятен период е продължителен - месец, може и повече.

През третият етап кашлицата бавно отшумява, което може да отнеме и три месеца. Затова някои наричат коклюша освен магарешка и стодневна кашлица. Най-тежко протича при малките бебета, които не са имунизирани, както и при по-големите с отложени имунизации. Ваксината не означава, че детето няма да се разболее, но ако това се случи, обикновено няма усложнения и болестта минава леко с лечение в домашни условия.

Снимка: iStock

Диагнозата понякога се поставя трудно, ваксинираните боледуват „меко“ и атипично, без типичните пристъпи /или поне са по-леки/ и болестта може да се пропусне. Ако лекарят се усъмни или детето е имало контакт с болен от коклюш, се правят изследвания. Серологичните изследвания невинаги са надеждни, антителата са положителни и след ваксина, особено скорошна. Изследването е показателно при много високи стойности на антитела. Най-сигурно е изследването на гърлен секрет за доказване на причинителя, но не се прави във всяка лаборатория. Лечението е с антибиотик и симптоматични средства според състоянието на болното. Колкото по-рано се започне лечението с антибиотик, толкова то е по-ефективно.

Какви усложнения могат да настъпят? Най-уязвими са бебетата, които не са ваксинирани и новородените с неваксинирани майки. Затова препоръката е бременните да си направят ваксина през последния триместър на бременността, за да защитят новороденото. При тежко боледуване може да настъпят пневмония, енцефалопатия /заболяване на мозъка/, трудно дишане при най-малките. При по-големите деца и възрастни от напъването могат да настъпят краткотрайно спиране на дишането, хернии, ректален пролапс /изпадане на черво/ и дори счупване на ребро.

Снимка: iStock

Как да се предпазим? Най-сигурният начин е ваксинацията. Поставят се 3 дози всеки месец (от втория до четвъртия месец) и три реимунизации - около година и половина или една година след третата имунизация - /пентаксим/, на 6 г. /тетраксим/ и на 12 г. /ДТК/.

Ако вкъщи имате малко бебе, следете ваксините на по-големите братя и сестри, за да не заразят малкото. Избягвайте затворените пространства, бебетата се разхождат навън, а не по магазините и на гости, където има други деца.

Още от автора: 

• Безопасно ли е пробиването на ушичките на малките момиченца?  
• Кърлежите нападат най-много децата  
• Вълшебните свойства на тиквата  
• Спешни мерки: Как да се погрижим за настинката на детето у дома  
• Как тялото ни сигнализира, че му липсва витамин Д  
• Опасни ли са увеличените лимфни възли при децата