На плажа някак естествено всички сме голи, не само царят. Не говоря за пошла голота, а за възможност да се видим извън дрехите, да видим кой какво шкембенце има, кой какви несъвършенства има и съотвено кой колко е съвършен. Това го вижда и бащата. Вижда го и дъщеря му. Тя е голямо момиче.
Отишла е с техните на море по изключение. Наближава 30-те и отдавна ходи с компании и отдавна с усмивка и леко неудобство взима парите, които ѝ дават техните, не защото има нужда от тях, а защото знае, че те ще се изкефят, като знаят, че една вечеря ѝ е от тях.
Иначе детето се справя. Да, детето, защото тя винаги ще си остане детето. С майка ѝ често си говорят за мъжете. С баща ѝ по-рядко. Сега обаче го е хванала на къс пас. Този – не, този – не, този – твърдо, не.....Ужас ! За него всеки е не. Не всеки.
Той: Разбираш ли, че няма как някой да ти шляпа с влечки в живота, ако ще да струват по 500 евро влечката!? Абсурдно е да гледаш изпотеното междупръстие на някого. Един мъж може да си позволи да ходи с джапанки или някаква форма на чехли на максимум половин километър от плажа.
Тя: А ако хотелът му е на километър и половина от плажа ?
Той: Още по-зле. Не можеш да отидеш на море и да ходиш с дисаги до плажа.
Тя: Ми може да няма пари за хотел на първа линия, баща ми.
Той: Тогава защо ходи на море? Нима няма други места, на които да ходи, нима не може да отиде извън сезона, когато е по-евтино, нима не може да дойде за 4 дни, вместо за седмица...многото пари винаги имат алтернативата на по-малкото пари и не е задължително всички да са богати за да са готини, но е здължително да са умни, за да са готини.
Тя: Баща ми, хората нямат това мислене. Ти прекалено мислиш, правиш изводи, които никой не прави.
Той: Виждам, че и ти си направила извода, че „готините мъже са свършили“. Не е така.
Тя: А как е ?
Той: Виж ги как се държат, виж ги как карат колите си, как паркират, как говорят, какви са хората около тях. Ей го тоя със закуската, яко ли е да си е взел две чинии и да е натрупал храна с връх и после да изхвърли половината от това ядене. Значи тоя не оценява, страх го е да не изгуби нещо, страх го е някой преди него да вземе шунката и да не остане за него, този се тъпче, но се тъпче, защото му е безплатно. Е, искаш ли да имаш мъж, който да трупа, когато нещо е безплатно...ненаял се...
Тя: Тоя верно е много зле.
Той: Гледай го тоя с децата. Дошъл е с деца и с жена, но не я е погледнал нито веднъж. Погледни, че се държи, сякаш е сам. Очите му шарят и гледа най-лесното за постигане. Гледа барманката, гледа още пет жени...
Тя: Мен не ме е гледал.
Той: Знае какво е постижимо и какво не, моето момиче, което пак е много тъпо, защото и желанията му са не каквото иска, а каквото може. Този не става за нищо.
Тя: Добре, жена му сигурно вижда тези неща, кво прави с него!?
Той: Той си е взел жена, с която си отива. Без характер, без много претенции, без много да изисква от него. Това ѝ е критерият. Мълчат си, стоят заради децата, веднъж годишно ходят на почивка, а липсата на разнообразие и вълнения си ги набавят от другаде. И той и тя, най-вероятно.
Тя: А този ?
Той: Този е на 50 години. Нямаш какво да правиш с него. Знае какво иска и ако е сам на 50, значи иска да е сам. Ако не е, значи не знае какво иска. И в двата случая не става за теб. В първия случай ще ти изгуби времето, без той да губи нищо. Във втория, ще ти губи времето.
Тя: Има ли разлика ?
Той: Разбира се. Изгуби е еднократно. Губи е постоянно.
Тя: А този ?
Той: Този?! Пуши пура, поръчва шампанско на обяд и е платил за вип сепаре. Много вика и държи всички да разберем този статут.
Тя: Е, как да седне на вип сепарето ?
Той: Вип сепарето е за много важни хора. За него не плащаш, а те канят. А те канят, защото те познават, иначе няма как да си вери импортант пърсън. Щом си платил, значи си обикновен сопол и искаш да принадлежиш на място, на което не принадлежиш. Този актьор просто иска да го забележат и да харесат нещо, което няма – мащаб. Понеже има момичета, които не мислят, като мен и се хващат на тази въдица.
Говорим си за...
Тя: Е, може да работи, да има пари и просто да е позьор. Не е направил нищо лошо.
Той: О, разбира се, че не е направил нищо лошо, но от опит знам, че хората, които показват колко някак имат нужда да убедят себе си, че имат. Искат да са сигурни, че всички сме разбрали, че имат. За какво ми е да знам, че някой има, при положение, че на хората, които имат, им личи. Много ми е палячо тоя...
Тя: Ние също сме на вип сепаре, баща ми.
Той: Да си ме видяла да го плащам? Аз не исках да сядаме точно тук. Дойдохме, защото правят хубава лимонада и калмари. Те ни поканиха на това сепаре. Има разлика.
Тя: Ужас. Никога няма да си намеря мъж.
Той: Ако спреш да търсиш, няма да намериш. Ако истерично търсиш, пак няма да намериш. Просто гледай мъжете и не се убеждавай да ги харесваш само защото в тях има нещо първосигнално впечатляващо. Опитай да вникнеш в това, което носят и не показват. Това всъщност им е капацитетът и потенциалът. Но най-вече гледай как те гледа. Ако те гледа така, както аз гледам майка ти – това е. Този поглед е на мъж, който не изглежда отегчен в твоето присъствие.
Изглежда като да говори, без да е казал нищо. Изглежда като да е притеснен, без грам да е притеснен. Изглежда като човек, който не знае какво да направи, въпреки че е мъж, който винаги знае какво прави, включително и сега. Мъж, който не се притеснява да ти предлага много, без да е сигурен, че ще получи каквото и да е. Този, който не си прави сметка с теб. Това е твоят човек.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Прочетете още от Симеон Колев:
- Мáни го и кариериста!
- Мáни го забавния мъж!
- Надценената красота на душата
- Оставаш или си тръгваш, когато има трети
- Избери по-богатия
- Не казвай „Нищо ми няма“. Никога
- Време е за нещо ново