Ако се замислиш сериозно, всичко в този живот ти се случва. Случайно. Зачеват те случайно. Точно теб. От случайна кръстоска на гени и хиляда други фактори, които случайно се подреждат точно в тази конфигурация.
Случайно попадаш в средите, които уж избираш, ама ако не ти се изпречват на пътя точно те, няма как уж да правиш избор. Най-доброто ти приятелче от детската градина случайно по-късно в училище се оказва най-добро ти предателче. Най-невзрачният ти съученик случайно става блестящ международно известен учен, а най-красивата ти състудентка случайно се оказва на дъното на житейския кладенец, където се е хвърлила сама като в обятията на поредния любим.
Всичко е случайно, погледнато от една страна. И закономерно, погледнато от другата. Не откривам Америка, потвърждавам, че топлата вода и колелото съществуват. Случвам се и случайно имат един корен, и това не е случайно. Граматика. Никога граматиката не ми е била силната страна, имам си своя собствена, налучквам я някак. И може би случайно, я налучквам вярно. При това понякога ми се случва направо да си глътна граматиката. Тоест да запелтечи сърцето ми, когато…
Ама всички знаете кога, слава богу. Викат му увлечение, влюбване, страст, любов, винаги внезапно, винаги случайно. Рядко или често, щастливо или трагично, за кратко или до живот, няма значение. Случва се, бе! И ти преобръща от пеперудите в стомаха до битието като цяло. Аз съм си влюбчива от малка.
Влюбвам се в чудните червени обущета на витрината, дето в магазина са ми по мярка, а след това ги обувам точно два пъти, защото се оказват не по извивката на стъпалото ми. Влюбвам се в определена плажна ивица и възхитата ми на следващото лято се изпарява, защото креслива компания се е натъркаляла там, където съм седяла сама върху хавлията си и морето е зеленеело само в моите очи. Влюбвам се в книги, в песни, в спектакли.
После книгата се оказва не толкова хубава като на първо четене, песента ми писва, в спектакъла са напъхали някаква посредствена актриса, която прецаква режисурата и обърква текста… Нали разбирате, че всъщност всичко иде не от обувките, плажа, книгите, песните и театър, а от мен самата.
Аз се променям. Нещата са си същите. Случайно всичко се оказва още по-случайно. И – естествено – това е закономерност. Така трябва да приемаме света около себе си. И този в себе си, нашият си вътрешен мир, който никога не ни дава мира.
Всичко тече, всичко се променя, пантарей, тоест. Ние порастваме, израстваме, придобиваме житейски опит, надцакваме или прецакваме нещата, които ни се случват непрекъснато. Отсяваме. Взимаме решения, които са грешни и правим грешки, които са правилни.
При това никога в нищо не можем да сме сигурни. Правилното е най-правилно за момента, ама моментът се мени. Объркано ли ви изглежда? Я си погледнете живота назад. Оня, единственият, заради когото напуснахте доходната си любима работа, за да се преместите в друг град на по-нископлатена и безперспективна, само и само да сте заедно, къде е той сега? Остана си там, живее си живота, както си го разбира, а пропуснатото ви време няма кой да върне, нали?
Обаче опитът, който придобихте, ви е бонус, за който си е струвало да платите. Щом се е случило, значи е трябвало. Никой на никого не е виновен, както никой на никого не е длъжен. Всичко си е от нас за нас.
Аз съм за теб, ти си за мен, вика Скъпият, това не може да е случайност, съвсем закономерно си е, както… когато филията винаги пада с намазаната си страна на пода. Вдига обърната чиния, а аз умирам при мисълта какво, по дяволите, щях да правя с живота си, ако Скъпият не ми се беше случил.
