Linkin Park вероятно е най-значимата рок група на нашето съвремие. Сега някой от вас ще ме поправи, че не е рок, а е ню метъл, но аз пък ще контрирам така: тази музика никога не се е побирала само в един жанр, никога не се е движила равно, праволинейно или в някакви рамки. Тази музика, както и цялото послание, което носи, се оказа спасителна за феновете си през години. Извади мнозина от тъмниците на собствената им паника, изтласка мнозина от дъното, помогна истински на всички нас, които имахме нужда от помощ. И изведнъж – бум! Честър, човекът, който преживя чрез гласа си всички тези песни и написа немалко от тях, реши да сложи край на живота си. За голяма част от феновете това бе краят.
Все още помня онзи ден преди седем години. Бях шокиран от новината. Бях в ступор. Исках само да пея, за да ми мине. Не знам дали знаете, но аз се занимавам и с това. Както и да е – пях. Не ми мина. Раната бе огромна. Рана не за един. За милиони почитатели по целия свят. Същите тези, спасените от музиката на LP, бяха изгубили своя спасител. Как звучи само... За жалост такива бяха фактите. Още една светлина угасна, както пее самият Бенингън. Угасна и в продължение на седем години не засвети нито за миг.
Преди няколко дни тази светлина за първи път просветна за секунди, сякаш за да провери дали сме още тук. Дали все още имаме същата тази необходимост от тази спасителна музика. Групата обяви своето завръщане, макар и с нов барабанист и – внимание – с нова вокалистка! Емили Армстронг от Dead Sara . Разбира се – вълната от негодувание не закъсня. „Коя е тази и какво прави на мястото на Честър?“. Това е въпросът, който резюмира всички останали въпроси. Признавам – аз също си го зададох, докато гледах първия им концерт. Това е нормалната, логична, първосигнална реакция. Фенът веднага тръгва със сравненията – той го пееше така, а тя го пее иначе...
После се замислих... Хора, тук става въпрос за незаменим вокалист. За истинска, реална, живяла сред нас легенда. Какво трябваше да направят момчетата от бандата – да изберат ксерокопие на Честър, копие без никаква индивидуалност, което още повече да бъде подложено на непрестанна дисекция, на още по-пагубно сравняване. Всеки един певец, който се доближава до вокала и техниката на Честър, щеше да бъде обречен да живее в сянката му. Никак не е готино. Тук не става дума за замяна. Не можеш да замениш някой незаменим. Linkin Park са наясно с това. Те просто искат да продължат, защото имат още какво да кажат с музиката си.
Относно новото им парче „Emptiness machine”, което оставям отдолу, за да го чуете и вие, мога да дам следното мнение – ами жестоко е! И ако за момент го заслушате, без да правите паралели и без да търсите Честър в него, ще видите, че е така. Сто пъти по-яко е да дадем шанс на Емили да покаже какво може, да чуем нещо ново, не да се молим за холограма на Честър. Това не е истинско. И да – разбирам яда на някои фенове. Разбирам болката. И аз го обичах. Със сърцето си. За мен той е незаменим и не бих изтърпял негово копие. Представете си какво ѝ е било на Емили по време на този първи концерт, излъчван в целия свят. Да те гледа света и да следи всяка твоя стъпка, всяка грешка да бъде подчертавана с черен маркер. Много е тежко. Момичето заслужава да бъде прието, да получи възможност. Никога няма да пее старите песни като Честър, но и не е редно да очакваме това от нея. Пуснете си лайфа. Дайте си време. Някои песни ще усетите повече. Други – не толкова.
Със сигурност обаче ще почувствате неизбежното:
Linkin Park се завърнаха.
