Ралица Генчева
Лесно се обича жертва. Трябва да предложиш внимание за проблемите ѝ, ръцете си за утеха, сърцето си за подслон. Лесно се обича жертва, но е изморително. Мрънкането ти дотяга, проблемите стават еднообразни, а страхът – непоносим. Изморително е да обичаш сковано от страх сърце. То иска любов, но не може да я даде.
Нито мъжете, нито жените се чувстват по-силни в ролята на закрилника, поне не за дълго. Когато спасиш ранено животно, чакаш с нетърпение деня, в който то ще се изправи отново на крака и ще бъде здраво и силно. Но ако този момент не идва, да гледаш цял живот ранено животно е тежест. Да обичаш жертва, която не излиза от ролята си, също.
Веднъж слушах една теория как любовта в една двойка умира и ми хареса. Ако си представим, че когато влюбените се срещнат, те са на едно стъпало, на една вълна, на едно ниво, на един етап, всичко е прекрасно. Но в един момент един от тях има нужда да продължи да се изкачва по стълбичката. Минава на следващото стъпало. Другият може да реши също да изкачи стъпалце или да остане на същото място. В началото не е фатално да не се настигнат. Но ако стъпалата помежду им станат много, връзката неминуемо се разпада. Защото победителите не обичат да са сами на върха. Любовта е да се изкачите до върха заедно, а не единият да маха отдолу.
Победителите се обичат трудно. Знаеш, че винаги трябва да се движиш, за да се настигате. Знаеш, че победите понякога изглеждат невъзможни, отчайващо недостижими, но че отказване няма. Победителите не можеш да ги разубедиш, не можеш да ги пречупиш, не можеш да им предложиш по-малко, отколкото си обещал. Ако си обещал любов, даваш я цялата. Ако си обещал да бъдеш там в радост и мъка, не бягаш, когато стане напечено. И ако си мислиш, че можеш спокойно да се закотвиш в някое комфортно, безопасно и неподвижно кътче в живота си, не си познал.
Да обичаш победител е прекрасно. Ставаш и ти такъв. Дори да си имал тежко минало. Че кой е имал леко минало? Победителят те научава, че миналото няма нищо общо с бъдещите победи. Той не просто го забравя, той се освобождава от него, както и от всяка болка, която е клетка за мечтите му.
Имаме нужда да бъдем победители и да обичаме такива. Трудно е. Хубаво е. Единственото, което мога да си представя. Обичала съм жертви. Скучно е. Сковано. Чакаш да се изправят, но този ден не идва. Храниш ги с надежда, но те не искат това. Жертвите са най-големите егоисти. Те имат нужда единствено от внимание. За тях снизхождението е любов. Те не искат да излизат от тази роля, защото вниманието ги храни. А когато душата им остане гладна, има шанс да излязат и да се борят за истинска любов. Жертвите можеш да спасиш единствено като си тръгнеш.
С победителя е нужно да си силен. Но не за да го вадиш от калта. А за да го обичаш, както трябва. За да си гледате звездите заедно.
Победител се обича, както се обичат мечтите – с лекота и страст.
Прочетете още от Ралица Генчева:
