Когато твоето дете остава последното в градината

27.08.2020 12:34

Откакто живея в Дания (вече 3 години), едно явление не спира да ме изумява, а именно - ранното прибиране на децата от детска градина!

Като цяло, яслите и детските градини в страната работят от 7 сутринта до 17 ч., а има някои и с удължено работно време до 17:30. Това звучи чудесно, НО реалността, с която се сблъсквам вече една година, откакто малката ходи на ясла, е, че масово децата се водят между 8 и 8:30 и се взимат в 15-15:30. Единици са малчуганите, оставени преди 8 ч. и взети след 16 ч.

Особено сега, с ковид кризата и фактът, че масово датчаните останаха да си работят от вкъщи, децата се водят след 9 и взимат още 14:30-15 ч. Аз и няколко майки-приятелки от квартала искрено не можем да проумеем това явление…

Първият въпрос, който ми изскача в главата, е какво ТОЧНО работят тези хора, че могат да си позволят подобен лукс с работно време от малко преди обед до малко след обяд.

Аз и съпругът ми срещаме доста сериозни трудности с взимането на малката от градина, особено преди ковид. Съсипвали сме се да бързаме и да правим какви ли не гимнастики на работното място, за да успее някой от двамата да вземе малката в 16:30 от градина (а до това време тя вече е едно от трите останали там деца).

Още ми става лошо, като си припомня как се случи веднъж да имам прекалено много задачи и да не успея да тръгна по-рано от работа, което доведе до каране на колело със скорост тип тур дьо Франс (ама последната обиколка), само за да пристигна 16:50 в прединфарктно състояние в градината, където дъщеря ми беше последното останало дете!

Ще си призная, че като я видях как стои самичка с две от учителките, избухнах в сълзи и се наложи да ме успокояват и помагат да се съвзема. А сега 16:30 е немислимо късно за прибиране от градина, нищо, че институцията по документи работи до 17 ч.

С приятелките ми майки често си говорим по темата. Какво работят останалите родители и толкова ли си нямат лични занимания и хобита, че бързат да си вземат децата веднага след следобедната дрямка?!

Знам, че по тази тема ще остана неразбрана, но нека поне се опитам да обясня.

Още от Авторите

Ние - аз и мъжът ми, сме сами родители, тоест - бабите и дядовците са на 3 часа със самолет, а в сегашните ковид условия е дори по-сложно. Така че винаги сме с детето и целият ми режим се гради около това да се съвмести с този на дъщеря ми. Бавачките са бая скъпи, а детето ни е прекалено малко, за да имаме опцията да ходи след градина на гости у някое приятелче и там да прекарва няколко часа (изключително разпространена практика тук, даже родителите се редуват кой да взима децата у тях)

Освен това детските градини в страната са наистина страхотни! Игра, игра и пак игра. В никакъв случай не можем да говорим за лоша среда, от която майки и татковци бързат да “спасят” отрочето си.

За да съм честна обаче, следва да спомена, че още далеч преди ковид се наложи разговор с директорката на градината, след като видях как някои педагози тактично разчистват стаите и прибират всички играчки още от 16 ч. Така останалите невзети деца като дъщеря ми, нямат с какво да си играят, а госпожите са на нисък старт да излетят към вкъщи в момента, в който родителят си вземе детето. Та, говорих с директорката, че работното време е до 17 ч. и аз очаквам служителите да го спазват, а не да оказват този своеобразен пасивен натиск, че да се отправят към вкъщи по-рано.

Директорката е разбрана жена, заяви, че е насяно с този проблем и ще припомни каквото е нужно на педагозите и го беше направила, защото повече подобни проблеми не сме имали.

Аз определено бих се радвала да знам, че до 16:30 в работните дни имам време без дете, съответно мога да си свърша работата спокойно, а ако имам малко свободно време, да го посветя на себе си. Може да тренирам, може да сготвя, да изчистя, да си епилирам краката или просто ей така да стоя на дивана и да гледам телевизия! Ама не Пепа Пиг, а каквото аз си избера.

Времето с дъщеря ми е изключително ценно и обичам да сме заедно, но аз също съм човек и имам своите хобита и нужди. Пък и винаги съм твърдяла, че само щастлива майка може да има щастливи деца. А аз лично, за да съм напълно щастлива, имам нужда от малко време сама със себе си.

Говорейки си същото с майчинския ми приятелски кръг, взехме решение да се разбираме предварително в кой ден ще оставим децата до по-късно на градина. Ще дадем своеобразен отпор на ранното прибиране, а децата ще си поиграят още малко заедно. Оказа се ефикасна тактика, която най-вече ни спаси от стреса да бързаш през глава след работа (даже да се наложи да тръгнеш по-рано), за да не чувстваш родителска вина, че детето ти е останало последно, нищо, че до края на работното време на градината има още поне час.